Педагогически комисии са сфромирани в училищата на село Ковачево, община Септември, за да се реши случаят с преподавателката по френски и турски език, която води часовете си с традиционна мюсюлманска забрадка, съобщи БНТ.
Експертите ще трябва да изготвят актуализирани училищни правилници, но ще могат да ги приложат едва след приемането на новия закон за образованието.
Шен Шибар Али продължва да води часовете на децата с напълно прикрита коса. Казва, че се притеснява от нещата, които чете за себе си и твърди, че не отговарят на истината. Забрадката обяснява като свое лично решение, а не като символ на даден религиозен обет.
"Това, което чета по интернета значи, пишат много лъжи. Не съм дала никакъв обет, просто приех такъв начин на обличане - ето виждате - не съм с фередже", каза тя за БНТ.
"Сещам се, че преди време другарката Людмила Живкова също е носила тюрбан, нали", допълни Шен Шибар Али.
Тя признава, че носи характерна за мюсюлманите кърпа за глава и под нея традиционна шапчица - шалмие, но не приема обвинението, че се облича с дълга черна роба традиционна за уахабитите (ултраортодоксална мюсюлманска секта).
"Аз не съм казала, че това е религиозно обличане. Виждате ме много добре и повече не желая да говоря", каза още учителката.
Дебат за носенето на забрадки в институции като съд, училища и др. е имало нееднократно в много европейски страни. В някои от случаите дори се стига до търсене на решение чрез съдебно дело.
Преди няколко години френският правосъден министър уволни съдийка от гр. Бобина, североизточно от Париж, защото носела забрадка. Министърът заяви, че забрадката е символ на потенциална пристрастност и не желае в съдилищата да се виждат показни знаци на религиозна принадлежност.
През 2006 г. две момичета от икономическата гимназия в Смолян се опитаха да се преборят за правото си да ходят на училище забрадени, но загубиха битката с Комисията за защита от дискриминация. Тя постанови, че забраната да се носят забрадки в училищата, в които има утвърдена униформа, не представлява дискриминация.
