Н а какво всъщност е този паметник в Княжеската градина, в центъра на българската столица?
Това не е монумент на комунизма. А е паметник на една окупационна сила, която е завоювала България.
Дебили-недраги, и половината без цици
Божидар Димитров окачестви Мария Захарова: Пикла без цици
Румен Радев срещу изказването на Захарова за евреите: Невежество или провокация
На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на нашата страна. На 6 септември съветските войски превземат пристанището на Варна. На 9 септември те преминават р. Дунав, въпреки че на 8 септември България обявява война на Германия. Съветската окупация официално продължава до 1947 г., когато е сключен Парижкият мирен договор.
Окупацията от съветската армия е свързана с много прояви на насилие, както и с узурпирането на властта от Комунистическата партия.
България така и не е призната за воюваща на страната на победителите във Втората световна война, въпреки че под съветско командване във финалната фаза на бойните действия загиват близо 20 000 български войници.
В същото време обаче СССР защитава българската териториална цялост в границите от 1941 година и ограничава репарациите, които София трябва да плати, до 45 млн. долара на Гърция.
От друга страна обаче съветската армия от над 600 хил. души на българска територия е издържана от бюджета на българското правителство и действа като типична окупационна сила, извършвайки „конфискации” на средства и имущество.
Поредното оскверняване на Паметника на съветската армия в София предизвика тези дни политически и дипломатически скандали.
След като барелеф на огромния монумент беше нашарен с антисемитски надписи, говорителят на руското външно министерство заяви, че българските евреи е нямало да бъдат спасени без съветската армия.
Това пък породи вълна от критики, на които депутатът от БСП Иво Христов отвърна, че казаното от Екатерина Захариева е вярно, като между другото добави, че 80% от българите са „дебилни”. Историкът Божидар Димитров пък нарече руския дипломат: „пикла без цици”.
Това съвсем не първият скандал, свързан с Паметника на съветската армия и едва ли ще бъде последният.
По принцип паметници се изграждат, за да се засвидетелства уважение. Но какво става, когато контекстът на историческите обстоятелства се промени? Трябва ли монументите на миналото да бъдат премахнати или точно обратното – те да останат спомен за събитията, които са се е случили?
Това не е проблем само на България, нито пък е свързан само със съветската армия. Подобни казуси има навсякъде по света.
Хората искат да имат позитивни възгледи за предците си, да вярват, че произхождат от морални общности. Така ревизирането на историята се превръща в по принцип трудна задача.
На фона на историческите факти Паметникът на съветската армия е спорен монумент. Но подобните на него в редица европейски столици, сред които Берлин и Виена, стоят и се поддържат.
Единият възможен подход е да не се прави нищо. Историята не трябва да се пренаписва, въпреки че реално се пише от победителите.
Решението на проблема обаче е преди всичко политическо. Комунистическият режим в България беше обявен за престъпен и символите му забранени, но не става въпрос за негов монумент.
Премахването или преименуването на паметници носи най-вече символично значение. Ето защо трябва да се запитаме какво точно би показала България ако запази или ако разруши монумента в Княжеската градина?
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!