Тодорова: Актуализация на бюджета на НЗОК е нужна

Д ефицитът на Националната здравноосигурителна каса ще достигне 490 млн. лв. в края на годината, но би могло да бъде намален до 330 млн. лв. благодарение на 110 млн. лв. от резерва на институцията и 56 млн. лв. преизпълнение на приходите от здравно осигурителни вноски. Това заяви в "Седмицата" на Дарик радио управителят на касата Румяна Тодорова.

За разлика от виждането на премиера Пламен Орешарски, според Тодорова актуализация на бюджета на касата е необходима и възможна в последния месец от работата на Народното събрание, ако има политическа воля за това. В противен случай тя прогнозира, че дейности на болниците и доставени от фирмите лекарства за сумата от 330 млн. ще останат неплатени към 31 декември и следващият надзорен съвет на касата ще бъде изправен пред дефицит. Преди дни Орешарски беше изразил мнение, че при повече финансова дисциплина касата би могла да стопи дефицита до минимален размер и актуализация не е необходима.

Според управителя на НЗОК обаче сега очертаващият се дефицит е очакван и неизбежен, защото след приемането на бюджета нови седем болници са започнали да работят, а вече съществуващите са получили правото да извършват нови 780 дейности.

Тодорова каза, че в страната функционират 367 болници, групирани основно в София, Пловдив, Сливен, Пазарджик. В същото време болницата във Видин "едва диша", а скоро нейната съдба ще бъде сполетяна и от болниците в Монтана и Смолян.

Управителят на касата обясни, че всички болнични директори са заинтересовани да приемат колкото може повече пациенти, за да гарантират финансиране и заплатите на персонала. Така пазарният принцип "парите следват пациента" спира да действа. Вместо това "започва вкарване на болни в лечебното заведение, които не са за болнична помощ" каза Тодорова и даде пример от телевизионен репортаж за пациент, приет в болница заради температура и кашлица. В друг случай пък получила жалба от пациентка, която не била одобрена за "почивка" в в болница за рехабилитация, докато съседката й заминала.

Запитана дали болниците ще започнат да връщат пациентите си, отговори отрицателно. "Плановите пациенти, ако се планират във времето наистина, могат да изчакат. Тези, които са спешни, държавата има грижа да плаща спешност. Тези, които не са за болнично лечение, могат да се лекуват в извънболничната помощ", обясни процедурата Тодорова.

Тя се изказа против и срещу разкриването на все нови и нови болници за активно лечение, вместо болници за долекуване и за хронични заболявания, от каквито населението на страната има остра нужда. Липсата на правила за тях и лесният достъп до парите от здравната каса обаче били стимул за първия вариант.

"Ние товарим болничната помощ, защото е лесен достъпът до болничната помощ, а трябва да бъде точно обратното. Така че ако искаме тази система да заработи, трябва да започнат наистина много сериозни промени и една година време се изпусна за това", заяви още Тодорова. Тя настоя за мораториум върху дейностите на болниците, да се направи сериозен анализ къде са дефицитите и къде - свръхпредлагането на услуги, и ресурси да се насочат там, където има недостиг.

Бюджетът на касата за лекарства пък се утежнявал от това, че някои от препаратите за онкоболните и за редките болести били прехвърлени към касата, вместо да останат грижа на държавата, Освен това НЗОК няма свой представител в комисията, която одобрява кои лекарства да се плащат от касата и в какъв размер, а достъпът на пациентите до тях става все по-широк.

Тодорова разкритикува държавата и за прекалено ниските здравни вноски, които плаща за пенсионерите и децата, чието лечение е по-скъпо. Тя направи сравнение с приходите в касата от вноски на работещите - около 2 млн. души, които възлизат на 1.8 млрд. лв. Същевременно държавата внася за всички останали български граждани около 950 млн. лв.