100 години по-късно: Трети том на "Строителите на съвременна България"

И�е �езе от печат третият, отдавна очакван том на "Строителите на съвременна България" от Симеон Радев.

Почти сто години след първите два, дълго очакваното и превърнало се в мит продължение на изключителното съчинение на големия историограф, дипломат и журналист е издадено от Агенция БГНЕС и издателство "Св. Климент Охридски".

Подготвено е от Траян - сина на Симеон Радев, и се отпечатва точно във вида, в който е предоставен от него. Редактори са Иван Николов и д-р Зоя Андонова, уводът и бележките са от Траян Радев, исторически консултант е Малин Куманов.

В увода Траян Радев пише, че баща му не е спирал да работи след първото издание през 1910-1011 г. Но войните и след тях навлизането на Симеон Радев в дипломацията са забавяли работата му. След това тоталитарният режим в България е направил невъзможно издаването на продължението без съкращения и преиначаване.

"Строителите на съвременна България" е изключително произведение едновременно и на историографията, и на литературата. В първите два тома (І. - Царуването на княз Александра 1879-1886; ІІ. - Регентството) авторът представя създаването на новата българска държава след Освобождението (1878), изработването на Търновската конституция, формирането на партии, политическите борби пред първите години свободен живот, влиянието и интригите на великите сили, пристигането на първия български княз Александър І Батенберг, неговата детронация и усилията на Стефан Стамболов да опази независимостта на държавата.

В излизащия сега трети том са проследени

събитията до избирането на Фердинанд от Великото Народно събрание

и възкачването му на престола на 4 август 1887 г. Както и в предните томове тънко и детайлно са характеризирани политици като Петко Каравелов, Васил Радославов, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Григор Начович, наред се редица чужди дипломати.

Отделните части в третия том носят следните заглавия: 1. Безкняжието: потресното му начало и опасностите му; 2. България след новите изпитания; 3. Регентството и новата обстановка; 4. Началните ходове в търсенето на княз; 5. Новите перипетии на кризата; 6. Последните изпитания и изходът от държавната криза.

В приложение е публикуван текстът "Бягството на Радко Димитриев след контрапреврата (1886 г.) и агитацията му в Русия".

До смъртта на строго наблюдавания от властите Симеон Радев (1879-1967) той е продължавал да работи. В продължение на 23 години му е бил забранен достъп до медиите и каквато и да е обществена или политическа дейност. Живял е в мизерия със семейството си. Едва в последните години от живота си получил възможност да публикува.

Второто издание на "Строителите...", които междувременно се бяха превърнали в настолна книга за няколко поколения българи, все пак излиза през 1973 г. Третото издание е от 1990 г. И двете са отдавна изчерпани и библиографска рядкост.

"Както първите два тома, така и третият е

несправедливо и невярно да се определят като "антируски"

пише в коментар към новото издание Зоя Андонова.

"Те са пробългарски, а не антируски. Авторът отрежда на всеки заслуженото, без да премълчава ни положителното, ни отрицателното, с оглед на българските интереси в характера и действията на наши и чужди дипломатически личности, оказвали влияние в онова бурно и драматично време в България, когато тя полага усилия за самостоятелен политически живот.

Справедливо ще е да кажем, че ни един от томовете не сее омраза, социална етническа или каквато и да е друга", пише редакторката.

И добавя: "Вечните интереси, а не вечното приятелство между Великите сили са определяли отношението към България. Тази истина е прокарана последователно с множество примери, почерпени от германските, английските и австрийските архиви."

Симеон Радев (1879-1967) е роден в Ресен, Македония. Завършил е лицея "Галата сарай" в Цариград и право в Женева. От 1895 г е бил член на ВМРО, но след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание прекратява прякото си участие в македонското движение. Участвал в Балканската и в Междусъюзническата война, през 1913 г. бил в българската делегация за сключване на мирния договор в Букурещ.

След това последователно е бил пълномощен министър в Букурещ, Берн, Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. След 9 септември 1944 г. бил уволнен и пенсиониран.Сътрудничил на редица вестници, редактирал и издавал софийския всекидневник "Вечерна поща" (1903-1909) вестник "Воля" (1911-12), списание "Художник" (1906-1909). През 1902-1912 г. публикувал в печата над 1400 статии, коментари, очерци, репортажи, отзиви и рецензии. През 30-те и 40-те години сътрудничил на вестник „Зора".

Автор е и на книгите "Начала на Народнолибералната партия" (1911), "Македония и Българското Възраждане през ХІХ век" (1927-1943), "Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени" (1965), "Ранни спомени" (1967), "Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир" (1992).

Третият том на "Строителите на съвременна България" е издаден благодарение на съдействието на Деница и Темелко Нешкови и БГНЕС.

Премиерата ще се състои в Националната художествена галерия на 20 май от 18 ч.