Спомени от обещаното бъдеще

"Соченият за глава на престъпната група "Октопод" Алексей Петров остава в ареста, реши Софийският градски съд, след като разгледа и прие медицинската експертиза, доказваща, че задържаният се нуждае от спешни операции."  (от новините)

Все по-трудно схващам по каква причина така жизнеустойчиво и непоколебимо се поддържа

фарса "Алексей Петров".

Вече не бих го нарекла и съдебен, защото проявленията му пуснаха пипала във всички обществени и институционални жанрове, дори са на път да запълнят театралните ниши, които зейнаха след проведената от културното ведомство реформа.

Във всеки случай представлението излъчва бездарие и немощ, и на нас, обърканите, обедняващи и разтърсени от достатъчно автентични фарсове във всекидневието си данъкоплатци и граждани, започва да ни писва. Оказва се, че дълго рекламираният от МВР "октопод" не съществува по преценка на съда, но от друга страна соченият за негова глава остава в ареста.

От трета пък се нуждае от спешни операции и то тъкмо в момент, в който още мнозина българи с редовни здравни осигуровки също се нуждаят, но в повечето болници операциите са или спрени, или със записване, защото хем предстои - хем не предстои лекарска стачка, ако Борисов лично се ангажира и още по-лично подпише договор с лекарите.

Питам се и

дали безкраят на гореупоменатият фарс не си е поставил високо-художествена цел -

да засенчи всички останали представления в т. нар. ни европейска държава?

Например за драматичното начало на учебната година в Софийския университет: стачки, неясно финансово бъдеще и безперспективност в най-старото ни висше училище на фона на нововъзникването на поредния, но вече не в Перник, и оглавен от мултигруповеца Денчев университет?

Или пък за предстоящите дебати по бюджет 2011, който обещава да ни остави във фризера на бедността?

Или пък за несвършващия топлофикационен терор с произволни и раздути сметки в прииждащата зима? Или за общия социален ступор, чиито конкретни знаци са бродещите по улиците психичноболни хора?

Има още десетки въпроси, които могат да бъдат изкрещяни, опитаме ли се да схванем и обобщим "здравния статус" на собствената си държава.

Фарсът "Алексей Петров" поставя само една от диагнозите на обществото ни, а то е по-болно от когато и да било.

Бедата се състои в това, че е срината съдебната система, която всъщност е имунната система на всяко общество.

Може да се окаже обаче, че не съм права - и извадят ли сливиците на Алексей Петров, всичко да си дойде на мястото и само след десет години България да засвети като слънце - и всеки българин също да засвети, самодоволно и влюбено като финансов министър.