О т предпоставка за успех, ученето през целия живот се превръща във въпрос на оцеляване. Много от квалифицираните български специалисти, особено в сферата на ИТ, медицина, аграрни науки, редки езици, намират по-добра реализация в чужбина и цели професионални общности у нас застаряват или остават незапълнени. На фона на тази тенденция дебатът как българското висшето образование и бизнес да заработят ръка за ръка става все по-належащ, коментираха ректори и зам.-ректори на университети, които ще участват в кръгла маса „Образованието като кауза и бизнес“.
Събитието ще бъде част от предстоящата Единадесета световна среща на българските медии, която ще се проведе от 4 до 8 ноември в Атина.
Младите избират професия според престижа ѝ, а не според това, което ще се търси
Кандидат-студентите обикновено се насочват към това, което се търси в момента и рядко избират бъдещата си професия според това какви кадри ще са необходими след четири-пет години. „Затова родителите и младите хора е добре да се вслушват в мнението на университетските преподаватели, които виждат тенденциите в перспектива. Министерството на образованието трябва да приоритизира специалностите, за които ще бъдат необходими подготвени кадри след 4-5 години“, коментира проф. Димитър Греков, ректор на Аграрния университет в Пловдив.
В областта на медицинското образование бизнесът проявява интерес към лекарите, медицинските сестри и акушерките и голям брой точно такива специалисти ще бъдат необходими в близко бъдеще, поради масовото напускане на страната на подготвените кадри, изтъкна проф. д-р Каролина Любомирова, зам.-ректор по учебната дейност в Медицински университет – София. Българското медицинско образование е признато в Европа и е особено привлекателно и за чуждестранните студенти, защото таксите и средствата за живот у нас са по-ниски, качеството на обучение и практика е много добро и гарантира пълна реализация на пазара на труда след дипломирането, допълни проф. Любомирова.
Право с два чужди езика и икономика е великолепна подготовка за един млад специалист
„Бройките не са заети точно в сферите, в които се търсят подготвени кадри. Такива са например редките езици, в това число и всички славянски езици, а търсенето е огромно. Слаб е интересът и към френския и немския език, което също е учудващо“, сподели проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
„Има огромен интерес от аутсорсинг фирми, които искат да работят заедно с университета тук на място. Те имат осигурени пазари и работа, а тук намират квалифицирана работна ръка. Това е една възможност, в рамките на следването, нашите студенти да имат практика и да бъдат наети, ако са добри специалисти, веднага след завършването си“, коментира той и изтъкна, че бизнесът е адаптивен и търси добрите комбинации. „Нашата идея е специалностите да бъдат комбинирани с езиците. Право с два чужди езика и икономика, например, е великолепна подготовка за един млад специалист, излязъл на пазара на труда. Така работата ще търси него, а не той нея“, поясни проф. Бонджолов.
Българският бизнес трябва да влага повече средства в наука и сътрудничеството му с университетите да е постоянна практика
„Въпреки съществуващите изключения в повечето сфери, българският бизнес все още не влага значими средства в наука. Българската стопанска камара разработи успешно компетенциите за множество професии, с което създаде представа за това към какво трябва да се насочи висшето образование, но като цяло бизнесът е критично настроен към работата на университетите, обвинявайки ги, че образованието в тях не е достатъчно практическо. И двете страни не са достатъчно активни в сътрудничеството при създаването на нови учебни програми“, коментира проф. д-р Людмил Георгиев, зам.-ректор по научноизследователската и международната дейност на Нов български университет (НБУ).
„Но ние винаги сме били отворени към сътрудничество с бизнеса. Разработили сме система от практически курсове и сме в очакване да заяви желанието си за съвместно разработване на учебните програми на бъдещето, по които да подготвим необходимите специалисти“, каза проф. Георгиев.
Паметливият знае много неща, интелигентният прави сложни мисловни конструкции
„Докато паметливият знае много неща, например, и може да цитира Шекспир наизуст, интелигентният човек умее да прави сложни мисловни конструкции като прехвърля знания от една сфера в друга, демонстрира сложна асоциативност“, каза проф. д-р Людмил Георгиев, зам.-ректор по научноизследователската и международната дейност на НБУ. „За пръв път в човешката история живеем във време, в което възрастните, в много отношения, се учат от по-младите. Досега в нито един етап от човешкото развитие не е имало такава възможност. Но тази огромна промяна остава масово неразбрана“, каза проф. Георгиев. „Представата за завършена квалификация отдавна не съществува, и въпреки това, често получилият диплома за висше образование си мисли, че има завършено знание завинаги (...) Икономическата действителност налага на много хора да работят по 2 – 3 неща, и същевременно, да учат непрекъснато (...) Онези, които учат непрекъснато, се адаптират много по-успешно към съвременния пазар на труда, останалите влошават конкурентноспособността си“, допълни проф. Георгиев.
