Д ържавата връща 3-годишно момченце при биологичния му баща, въпреки че той три години не го е припознал. Социален доклад обвинява бащата в побой на друго дете, информира Нова ТВ.
През 2010 Стамен и Мая заживяват на семейни начала. С тях е и Мария – дете на Мая от друг мъж. Скоро обаче 5-годишното момиче напуска семейството, защото е бито от Стамен.
"Тук трябва да се направи разграничение какво е биене и какво е възпитателен шамар", казва той.
И все пак - социалните настаняват Мария при биологичния ѝ баща, а Мая ражда дете на Стамен – Алекс. Проблемите обаче не спират. Затова в началото на миналата годината Мая пише до прокуратурата:
"От известно време съм лишавана от лична свобода, подложена съм на психически и физически тормоз от човека, с когото живея. При опита да го напуснем, той заяви, че това може да стане единствено в ковчези", пише тя. Стамен обаче отрича Мая да е била малтретирана физически.
Само няколко месеца по-късно Мая е намерена мъртва пред блока. Скочила е от 10-ия етаж докато в апартамента са Стамен и 2-годишният ѝ син Алекс. След смъртта ѝ, Алекс е настанен при леля си и вуйчо си.
"Той го припознава юни или юли 2014 г, детето е родено през 2011 г.
След три години ли се сети, че е баща?", пита се вуйчото Росен Кирковски. Алекс живее при леля си и вуйчо си повече от година. Преди два месеца обаче Стамен припознава детето и си го иска.
Съдът решава да даде детето на биологичния баща, въпреки че справка в НАП показва, че за 36 години е работил само 6 месеца.
"Този човек е изключително агресивен
и дори, когато се проведе единствената среща той нападна съпруга ми в отдела за закрила на детето. Той го удари докато Росен държеше Александър в ръце", споделя лелята на детето - Евгения.
Бащата обаче е направил друг извод от срещата: "По начина, по който говореше, по неговата реторика, смятам, че добре ще комуникираме и няма да има шамари по дупето".
Единствената институция, която може да обжалва решението на съда, е Агенцията за социално подпомагане, но не го прави.
Днес Росен и Евгения разбраха за решението на социалните. Отчаяни са, но са сигурни в едно – че няма да се откажат.
криза, която тихо расте" />
