Скандал с паметника на Цар Освободител - в склад за вторични суровини

В к клад за вторични суровини в софийския квартал Требич стои като захвърлен паметникът на Цар Освободител, предаде репортер на БГНЕС.

Наоколо има всякакви отпадъци и боклуци и бездомни кучета.

Според местните жители в двора на склада се помещава и цех за дограма. Символът на София фигурата на коня с императора беше демонтиран преди малко повече от месец на 5 септември с гръмките слова, че ще се реставрира, след това паметникът отново ще бъде върнат.

Очаква се реставрацията на паметника да приключи до края на годината и да посрещнем 3 март 2013 г., когато честваме 135-годишнината от Освобождението на България от турско робство с паметник на Цар Освободител, както е изглеждал преди 105 години.

Вече повече от столетие софиянци определяха срещите си "от различните страни на коня".

Там е като кочина, каза за БГНЕС скулпторът проф. Велислав Минеков.

Някой като че ли чака да дойдат и да го вземат за вторични суровини и да го претопят.

Никой не пази, вероятно скоро ще дойдат и момчетата с по-яки вратове. Всичко се прави за пари - да могат тези отпуснати 1 200 000 лева да отидат в нечий джоб, а е и дадено на една пропадаща руска фирма да го прави.

Реставраторите в Академията казват, че паметникът се нуждае от "измиване" и ако им дадат 50 хил. лева, ще се чудят какво да ги правят, защото за това ще са нужни не повече от 20 хиляди, посочи проф. Минеков.

Чудовищно е това, което се прави в момента с българското културно наследство, категоричен е той.

По-рано днес професорът заяви, че "това е вандализъм, причинен от държавата. Аз искам да чуя името на този голям български експерт, на този учен, както се разбра от думите на министъра, от БАН, който предложи срязване на коня с тази технология, която по отива за месар, отколкото за учен или каквото и да било друго.

Паметникът е абсолютно зарязан, не се извършва каквато и да било реставрационна дейност. Около него е някаква кочина от всичко, което някой си е намерил на улицата - парчетии, железа, камъчета.

Един поправя дограма, друг си поправя колата.

Просто нещо, което е толкова обидно и толкова унизително за този символ и паметник,

че никой не е предполагал, че може да се случи", каза още Минеков по време на пресконференция на "България на гражданите".

Паметникът на Царя — освободител, наричан още Паметник на Освободителите, е един от най-внушителните паметници в София, дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки. Издигнат е в чест на Освобождението на България (1878 г.), в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на руския император Александър II и като символ на българската свобода. Намира се на столичния булевард "Цар Освободител" на площад "Народно събрание" с лице към сградата на българския парламент.

Официалното му откриване е през 1907 г.

Паметникът е едно от големите постижения на прочутия флорентински скулптор Арнолдо Дзоки.

Италианецът печели конкурса за проект, обявен в края на XIX век по инициатива на Върховния поборническо опълченски комитет, в конкуренция с близо 90 скулптори от 15 страни.

Инженерно-техническото изпълнение на паметника е поверено на инж. Христо Станишев. Монументът представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит.

Общата височина е 12 метра. В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич старши.

Други три по-малки бронзови релефа изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание.

Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини.

Първият ремонт на паметника е правен през 1937 г., когато се виждат пукнатини на краката на коня, предизвикани от некачествена сплав. Ремонт е правен и 1944 година, заради бомба, паднала върху хотела наблизо.