КНСБ настоява Националният съвет за тристранно сътрудничество да обсъди отново антикризисната мярка за болничните листове, каза пред БТА вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров.
Миналата седмица правителството предложи промяна в начина на плащане на болничните, която предвижда два дни да се плащат от работодателя, третият да е за сметка на работника, а следващите дни да се поемат от Националния осигурителен институт.
Според действащата сега схема първият ден е платен изцяло от работодателя, а следващите се заплащат 80% от НОИ.
Според синдикатите финансовите разчети са недостатъчни, необходими са и предложения за контрол на фалшивите болнични, на цялата система, а не промяна на режима на изплащане, заяви Димитров. КТ "Подкрепа" е със сходна позиция.
Проблемът е не в изплащането на болничните, а в реда на отпускането им,
затова е необходимо засилване на контрола от отговорните институции, коментира вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Той припомни синдикалната позиция, че е добре да се запази сега действащият режим на изплащане на болничните.
От гледна точка на закона процедурата е спазена, беше обсъдено на тристранен съвет намерението за промяна в режима на изплащането на болничните, но не беше одобрено от синдикати и работодатели, посочи Манолов.
Според Пламен Димитров от КНСБ не може да се допусне да се наказват болните по време на криза, защото евентуално между тях имало и такива, които лъжат. Вината е на общопрактикуващите лекари и не виждам защо трябва да я поемат работници или работодатели, коментира Димитров.
Има конвенция на Международната организация на труда (МОТ), която задължава да не се намалява обезщетението по болест, отбеляза синдикалистът.
Председателят на КРИБ Иво Прокопиев каза за БТА, че тристранният съвет е консултативен орган и не е задължително само одобрените от него мерки да се приемат.
Синдикатите и работодателите бяха против това предложение,
но държавата може да има и собствени предложения, допълни Прокопиев. Прокопиев каза, че е факт, че има злоупотреби.
По думите му правителственото предложение е сравнително разумно, тъй като донякъде ще дисциплинира системата на фалшиви болнични листове. Според него едно от най-голямото източване в осигурителната система идва от пенсионирането по болест.
Тази мярка е временна, както и останалите антикризисни мерки, но "понякога временните неща се оказват най-трайни", коментира Прокопиев.
Управителят на НОИ Христина Митрева коментира в медиите, че това е временна мярка и не е прецедент в Европа. Ние сме 19-ата държава - членка на Европейския съюз, която ще прилага такъв механизъм, посочи тя.
Има много държави, в които първите три дни от болничния не се изплащат
- Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Малта, Австрия, Португалия, Финландия, Великобритания. Тези дни са така нареченият изчаквателен период, през който лицето, което е във временна неработоспособност, не получава нищо, обясни тя.
Тази временна мярка беше предложена след като отчетохме, че само за два месеца и половина спрямо същия период на миналата година средствата за временна неработоспособност за т.нар. болнични са се увеличили с 18 млн. лв., а лицата, които ползват болнични, са 160 хил., отбеляза Митрева.
Д-р Виктория Чобанова - секретар на Сдружението на общопрактикуващите лекари коментира, че тази мярка ще накаже всички, които са болни. Д-р Чобанова каза, че цената, която цялото общество ще плати е, че хората ще ходят болни на работа, ще бъдат повече усложненията от техните заболявания и болничните ще са повече.
Проблемът на НОИ не е в разходите и не е в източването, а е в приходите, защото много малко хора работят, защото броят на пенсионерите е толкова, колкото е броят на работещите, заяви тя.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
