Сблъсъкът на поколенията

"Не останаха нормални хора в България. На тези, младите, им даваме работа, обучаваме ги, правим ги хора, а те постоят някой и друг месец и напускат!", "Да стане като във футбола. Ако някой иска да напусне или да отиде да работи другаде, трябва да му се плати трансферна сума."

Този автентичен диалог на двама уважавани работодатели ме накара преди време да се замисля за вселените, съжителстващи в офиса.

Предполагам, много от вас са ставали очевидци или дори преки участници на загадъчен офисен феномен, когато представител на така нареченото поколение Y (така са теоретизирани родените през 80-те) без видима причина изпада рязко в демотивационен ступор, претупва апатично задълженията си или просто напуска без излишни обяснения.

"Защо стана така? Какво, по дяволите, се случи?"

Факт е, че офисните отношения и атмосфера са един от основните фактори, влияещи на продуктивността на "нероботизирания" служител. А често една реплика или дори поглед може да предизвикат емоционална експлозия.

Няма да е изненада за вас, че в основата на тази среда стои комуникацията. И тя е сякаш толкова по-ярка, колкото повече възрастово разслоена e компанията.

Младите лъвчета, старите пушки, юпитата и сополивите келеши се борят за своето място в офисната фауна често в садо-мазохистична симбиоза, а подхранването на поколенческия сблъсък сериозно застрашава постигането на фирмените цели.

Конфликтът е още по-любопитен поради факта, че правилата в джунглата все още ги пишат онези, които подрастващите служители наричат често "чички".

И така, чичките са хората над 40, които са имали шанса в зората на демокрацията или да изчезнат на Запад, или да станат нещо повече от неудачници тук (за разочаровани от капитализма няма да говорим).

Тамън помъдрели, вече семейни (някои с отгледани деца) и в разцвета на силите си (според тях самите), тези хора смятат, че са разбрали живота и са го взели здраво в ръцете си.

Новите технологии и постоянната динамика на комуникациите обаче често им напомнят, че вече не те са лъвовете в джунглата.

"Новата" надежда на капиталистическия офис е младият 30+

годишен професионалист. Енергичен, рискуващ, лоялен, той всеки ден доказва пред себе си и света, че може еднакво добре да работи до полунощ и да пие до сутринта.

Защото представителят на поколението Х все още се смята за млад... и учещ се бързо. Защото не е виждал какво може онзи лентяй, който хаква софтуер, без да знае дума английски, или намира за секунди перла в морето на интернет.

Y младите хора, за разлика от вас, знаят, че скъпото ви BlackBerry не служи само за да казвате "ало". И проблемът е, че те не само няма да ви го спестят, но и ще ви го кажат по "политически некоректен начин".

И тъй като чичковците често ги приемат като свои деца (малки, безгласни букви в корпоративната азбука, лутащи се в търсене на своето място), по-опитните нерядко са готови да простят малките грешки и да напътстват заблудения младеж.

Единственото им условие обаче е да се спазва еднопосочната йерархична комуникация: "Аз съм твоят шеф! Слушай ме сега!". И тъй като това поколение не разбира йерархията и често бърза да изкаже мнението си така, както е научено да го прави вкъщи и в училище, е възможно да ви оставят втрещени, когато публично ви "поучат" как да се справяте с бизнеса си (или с телефона си).

Защото за тези, за които демокрацията е заварено положение, е нормално да разговарят с личности, а не с позиции. Няма как в подобна комуникация обаче да мине и без пареща болка.

Играта с егото на поколение, свикнало на ясни нива и с тънък усет кога да говори и кога да мълчи, често води до назидателен блицкриг (светкавична война), оставящ след себе си неоправдани жертви (именно този изпаднал в демотивационен ступор, претупващ апатично задълженията си или просто напускащ без излишни обяснения младеж) и премазани ценни идеи.

А единственото нещо, което поколението на комуникацията иска, е постоянно внимание и регулярна обратна връзка. То иска ориентиран към хората лидер, който да бъде искрено грижовен и вдъхновяващ, а не обсебен със заробващи правила шеф, изискващ още и още, и още...

Често обаче получава именно надничащ зад рамото диктатор. Не си мислете обаче, че звучният шамар е повалил по гръб 20+ годишния борец за офисна справедливост.

Не. Той е изтрил миналото с комбинацията Control+Alt +Del

и животът му може да започне наново. Това е поколението Restart, което расте с идеята, че грешките и проблемите се решават без видимо напрежение и че винаги могат да започнат отначало.

Ако сте ги отхвърлили или разочаровали, те ще станат или блог гурута, или ски инструктори, или защитници на Рилските езера, или просто ще си вземат раницата и ще отидат на "Смокиня".

И ако за шефа това е акт на незрялост, за все още емоционално зреещия Х това е чиста проба корпоративно предателство. Гадната истина е, че ние, 30+ годишните днес, сме много по-близки по възприятие до чичковците (сигурна работа, апартамент (с мечти за къща), кола, деца, куче), отколкото до възрастово по-близките до нас Y-ци.

Дали заради годините на мързелив комунизъм, дали заради перманентната икономическа (капиталистическа) криза, дали заради дългосрочния ни флирт с банките и въпреки желанието ни да счупим оковите, ние вече нямаме смелостта да рискуваме и експериментираме с живота си.

Кажете сега не завиждате ли поне малко? Ние пак ще бъдем на "Смокиня", но малките сополанковци ще останат още три седмици след нас, а когато се върнат на работа, ще заемат нисък старт още в 5,30 сутринта.

И все още силно подвластни на емоциите, ние, Х-вете, искаме с пета да смажем ентусиазма и да вкараме в корпоративните релси безгрижните пичове! Ние искаме те да бъдат като нас - да им пука, да бъдат креативни, когато трябва (от 9 до когато се налага), да носят отговорности така както ние!

Ние искаме да им покажем, че не те диктуват правилата! Но във виртуалната среда, в която 20-годишните "живеят", подобно на болното ни общество, норми няма...

Там Гошо е велик блогър - извор на идеи и мъдрост, той е модератор на форума "За и против контрацептивите", той е създател на каузата "Да спасим горите на България".

Интернет му позволява да създаде свои собствени правила или да се съобразява само с тези, които му изнася.

И така несправедливите офисни директиви и "тъпият шеф" бързо стават любопитни теми за групово обсъждане в нета, а "чичкото" разбира, че проблемът вече е извън организацията.

Кой сега е номер 1?!

Тази донкихотовщина пряко кореспондира с културата, която новите интернет социални платформи създадоха през последните години.

В тях поколението Y получава постоянна информация за съдбите и идеите на хората около себе си. Това възпитава една особена социална загриженост, която рефлектира върху тяхното виждане за екипната работа и обществото, в което живеят.

И колкото да не ви се вярва, за тях е естествено да станат част от групата и да дадат своя безценен принос за общия успех - независимо дали става дума за спасяване на Седемте рилски езера, за извоюване на повече студентски права или за създаване на печеливша креативна концепция.

И техният принос може да бъде безценен, когато работят с хора, които въпреки възрастта си говорят техния език, харесват тяхната работа и не се церемонят да дадат жадуваната искрена обратна връзка.

Недейте да бързате да квалифицирате тази изострена социалност като "пълни глупости" или "абсолютна загуба на време".

Младежът с пиърсинг пред вас наистина вярва, че може да направи света едно по-добро място.

Забравете предразсъдъците си и го накарайте да повярва, че именно той е този, който може да направи и вашата организация това добро място, което трябва да бъде... и проговорете неговия език.

Защото той никога няма да проговори вашия. Бъдещето не говори мъртви езици.