Само една крачка - и ето ни пред новия викинг

Норвегия е страна, сочена за пример, сигурност и висок стандарт на живот. Какво доведе според вас до атентата в петък?

Можем да тръгнем по линия на психологията, да четем 1500-страничния "Манифест" на Андерс Бериг Брейвик, това как самотно играел на компютърни игри и как предвидил седмица преди удара 2000 евро за посещение на елитна проститутка.

От тази гледна точка можем да кажем, че престъпление като това става възможно заради атомизирания съвременен свят, където можеш да живееш на една площадка с хора, на които не знаеш името.

Психопати е имало винаги, но за първи път обществото до такава степен се отказва от правото да контролира поведението на членовете си. Утре подобен човек може да отвлече танк от някое поделение, да произведе авария в ядрена централа.

Знам, че звучи малко тоталитарно, но не може да оставяме някакви хора да съществуват между нас отвъд погледа на групата - да не говорят с никого, да не ги посещава лекар, психолог, социален работник, свещеник, който искате.

А има ли и политически прочит тази трагедия?

Това е другият момент - политическият климат. Крайната десница е навсякъде във възход, в Северна Европа тя е особено твърда и студена. Норвежката Партия на прогреса говори много подобни неща на Андерс - само не е стигнала до действие.

Подобни движения са неофашистки, защото, от една страна, съдържат някакъв социален, преразпределителен елемент, от друга, не искат да го споделят с чуждите ("първо французите" беше лозунгът на Льо Пен-баща, "да си върнем България" призовава Сидеров, пак баща).

Тук, разбира се, има една голяма разлика спрямо 30-те, откъдето и важната частица "нео". Новите протекционистки, антиевропейски или расистки формации не мобилизират масите по площадите, а играят с медиите. Затова и непрекъснатите скандали, клеветите, обидите.

Норвежката касапница е именно такъв медиен жест. Ако вие, медиите, някак се наговорите да не кажете нито дума за въпросния убиец, ако съдът в Осло гледа делото му на закрити врати и цялата работа завърши с траур и декларации за единство и солидарност, следващият такъв психопат ще е по-малко изкушен да убива.

За жалост това е невъзможно и терористите много добре го знаят. Всички искаме да научим какво точно е казал злодеят, всички ще купим вестника, който го публикува.

Смъртта - дадена и приета - е онова, което най-силно фасцинира човека в нашия миролюбив свят, ето откъде идва и съвършеният абсурд - да избиеш млади норвежци, за да спреш потока от емигранти.

Има ли граници за свободата на словото и тази свобода има ли роля в стигането до подобни крайности?

Въпросът не е в свободата, въпросът е в пазара на информация. Това, което "казва" Андерш с убийствата си, е толкова силно като послание, че милиони като нас могат да го обсъждат и осъждат, без да го заличат. Това са едни древни културни форми, които далеч не са изчезнали в уж модерното ни общество.

Самият класически фашизъм възпява жертвата, боя, смъртта. Преди него тази песен запява съветският комунизъм. Още по-рано - национални герои, светини, мъченици. Сега пък псевдоислямските екстремисти. И това днес продава информацията по-добре отвсякога. Либералните послания са тихи, те няма как да се чуят в подобна врява.

Има ли религията връзка с този тип фундаментализъм?

Религията тук е само елемент от по-общия проблем на ксенофобията, на обличането на омразата към другия в културни одежди. Както видяхме, Андерш се определя като християнин, но е и дарвинист, и проповядва езически култ към нордическата "раса". Самите кръстоносни походи, които той съпреживява в малко комиксов стил, са голямо престъпление на християнството, което истинските вярващи са осъдили отдавна.

Религията не бива да мислим като причина за едни или други жестокости, а като форма, която омразата и съперничеството с другия си дават.

До каква степен съвременната европейска общност е заплашена от жестоки сблъсъци между културите?

Европейският проект е пред провал повече отвсякога. И това не е заради някаква външна опасност от орди мюсюлмани или Бог знае какви. Тези хора крепят застаряващите европейски общества , като осигуряват приток на млада работна ръка.

Провалът е заради взривообразното разрастване на егоизма, заради пълното нежелание да се инвестира в някакво общо бъдеще. На този фон парадоксалното е това, че неофашистите започват да бъдат единствените, които говорят за Европа, макар да го правят по своя специфичен начин.

От остров Лампедуза (където акостираха емигриращи от Тунис) до Норвегия те защитават европейската цивилизация, християнските ценности, та дори - равноправието на жените и светската държава. Тоест работата не е в сблъсъка на цивилизации, защото във Великобритания или Америка има от векове и именно затова те са станали империи.

Работата е в хомогенизирането на населенията, които обитават нашите страни, и за което вече няма нито воля, нито пари, нито идеи - изравняването на живеещите тук в образователно, културно, икономическо отношение (както казваше един антрополог през 90-те, когато се появят достатъчно пари, културните специфики изчезват). Така е било във времето на националната държава, сега дори вътре в един град подобни политики са немислими.

Има ли бъдеще идеята за мултикултурализма? Включително и в България?

Мултикултурализмът беше културният аналог на неолиберализма в икономиката, един вид "лесе-фер" в сферата на гражданството. В този смисъл както преосмисляме неолибералния икономически модел след катастрофата му през 2008 г., така се замислихме за културата.

Нямам предвид идеологическите позиции на лидери като Камерън, Саркози или Меркел, нито истеричните жестикулации на неофашистите - става дума за истински дълбок обществен дебат, който почва навсякъде.

Има едно симпатично лице на света "мултикулти" - шарения, толерантност, екзотични кухни. Но ако помислим по-сериозно, не може дадени общности да не провеждат някакви политики на интеграция - не може просто да оставиш емигранта или малцинствения член да се справя под претекст, че това са били правата му.

Тази нагласа скриваше нежеланието да се занимаваме с неприятни неща. На кой му се образоват ромски деца, кой ще тръгне да се бори за правата на туркините в Германия, остави ги с правата им и се наслаждавай на екзотични гледки.

Това безразличие породи и засили до истерия антиемигрантските, антималцинствените, антиислямските настроения навсякъде в Европа. Прибавете към това фактора интернет, който прави така, че всеки расист може свободно да проповядва, да обосновава "научно" глупостите си, дори да публикува филмчета.

Само една крачка - и ето ни пред новия викинг ("викинг" през средновековието е синоним на убиец и пират), който не може повече да търпи и трябва да действа. Няма друг изход освен нова широка политика за културно и гражданско хомогенизиране на базата на просветата, социалната работа, помощ и внимателното следене на всички членове от общността.

Но тази работа не бива да се обръща на етнически реванш, защото ще породи още повече драми и конфликти. По възродителния процес караха турците да танцуват хоро, днес им наливат в главата за "турското робство" и че само са клали и изнасилвали.

Не знам какво правят в други страни - например на какво опитва да възпита емигрантите си партията на "истинските финландци" от едноименната страна.

Във всеки случай културна хомогенизация не значи просто да се смачкат онези, които не са част от мнозинството, значи изработването на обща култура, в който всеки да намери мястото и отговорността си.

Кой е Ивайло Дичев

Ивайло Дичев е професор по културна антропология в СУ "Св. Климент Охридски", писател и есеист. Носител е на награди за журналистика "Паница" 2001, "Черноризец Храбър" 2003. Участва в международно изследване на тема "Културни модели на европейското разширение" като ръководител на българския екип.