Най-после ще реставрират Желязната църква в Истанбул

Българската църква "Свети Стефан" в Истанбул, която е известна още като Желязната църква, ще бъде реставрирана със съвместните усилия на истанбулската община и окръжната администрация, съобщава в. "Хюриет дейли нюз" (hurriyetdailynews.com).

Опитите да бъдат събрани средства от български организации чрез няколко благотворителни кампании през последните 5-6 години не успяха.

Замърсените и потъмнели части на църквата ще бъдат цялостно почистени, а липсващите орнаменти ще бъдат заменени с точни копия, като се използва оригиналния материал.

Извитите части на покрива също ще бъдат подновени.

Реставрацията, която ще започне следващия месец, ще струва 2,5 милиона турски лири.

Българската църква в неоготически стил е построена през 1896 г. изцяло от изляти железни елементи.

Храмът тежи 500 тона. Парчетата са направени във Виена и са били транспортирани по река Дунав до България, а оттам през Черно море до Истанбул.

Дори вътрешните колони в храма, които приличат на мраморни, са излети от желязо.

През епохата на Българското възраждане в турската столица Истанбул, наричана от българи и други православни народи Цариград, живеела голяма българска колония. В средата на XIX век тя наброявала над 50 хиляди души главно занаятчии и търговци и не малък кръг от културни дейци.

Цариградските българи се оказали най-дейни в църковно - народната борба и през есента на 1849 г. се сдобили със свой молитвен дом. За тази цел княз Стефан Богороди, българин на турска служба, дарил имот от две каменни къщи и една дървена къща с голям двор в квартал "Фенер".

На 17 октомври 1849 г., бил издаден официален султански ферман, позволяващ на българите, живеещи в турската столица, да имат собствена църква във "Фенер". Долният етаж на дървената къща бил превърнат във временен параклис, който по-късно параклисът прераснал в самостоятелен храм, известен като Дървената църква.

След Освобождението седалището на Българската екзархия останало в турската столица. На 25 юни 1890 г. бил издаден султански ферман, с който се разрешавало на Българската екзархия да построи на мястото на старата Дървена църква нова.

Мястото било насип и архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости, които били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена.

Окончателното сглобяване на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 г.

Изписването на иконите било възложено на московския живописец Лебедев. В Русия било поръчано изработването на шест камбани.

Тържественото освещаване на новата църква било извършено от екзарх Йосиф I на празника Рождество Богородично, 8 септември 1898 г.

Съществува и легенда, според която султан Абдул Азиз отстъпил българите да си имат собствена църква, но поставил условие да я построят за един месец. Решението било да я направят от желязо.