„Владичество” е научният исторически термин, свързан с Османската империя, а „съжителство” никога не е било вкарвано като официален термин, но то съществува в ежедневния живот – как иначе ще си обясним понятия от българската кухня.
Това заяви пред журналисти проф. Христо Матанов – преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, който участва в пресклуба на БТА в пресконференция за новите учебници по история.
„Някои си представят робството само като колене и изнасилване, а то не може да бъде такова, защото тогава нямаше да има българи”,
коментира проф. Матанов, попитан кой е най-подходящият термин за използване в новите учебници по история – „съжителство”, „владичество” или „робство”.
В литературата се използва думата „робство”, тъй като тя е влязла в паметта, в психиката на българина и защото, когато се напише стихотворение или ода, те са много по-въздействащи, отколкото най-гениалното историческо произведение, посочи проф. Матанов.
Абсолютно ясно е, че с „робство” литераторите казват, че българите са много зле по време на Османската империя, а историците, използвайки „владичество”, не означава, че казват, че българите са живели много добре,
заяви историкът.
„Съжителство” означава контакти, при които се обменят културни ценности, и те се проявяват в етнологията и историята, каза проф. Матанов.
Той заяви, че е чел внимателно проекта на учебната програма по история за шести клас, която е дадена за обсъждане в продължение на месец от МОН и не е окончателен документ.
Авторката на програмата, след като много коректно е отбелязала какво трябва да знаят учениците за Османската империя, която ни владее, отново много коректно е отбелязала колко въстания са вдигали българите и колко от тях са били избити при тях.
„След това е
отделено внимание на модерната тенденция в историческата наука – на ежедневието, защото историята не е някакъв театър, при който излизат – колят се, женят се и си отиват”,
заяви проф. Матанов. По думите му ежедневие без „съжителство” не може да съществува.
Проблемът може би идва от това, че има разлика в литературното и в историческото използване на понятията, свързани с Османската империя. И проблемът не е учебникарски, не е образователен, а е свързан със структурата на националното съзнание на българина, която все още е незряла, коментира проф. Матанов.
Според него за сто години след Освобождението на България българинът не е успял да изгради сериозни основи на националното си самосъзнание.
Историкът проф. Искра Баева и главен асистент Владимир Станев от катедра „Нова българска история” към Софийския университет също говориха за термните „робство” и „съжителство”. Припомнете си с видеото:
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!