Проф. Михаил Константинов: Избори с изненади

С наближаването на датата 12 май става все по-ясно, че съществен фактор за крайните изборни резултати ще бъдат... изненадите, пише днес във в. "Монитор" професор Михаил Константинов.

И обяснява: Най-грубо казано, изненадите могат да се разделят на два основни типа: изненади с компромати и изненади от организационно-технически характер. Добре е да познаваме тези явления, за да не се окажем хептен изненадани всички ние, редовите български избиратели.

Важно е също да се знае, че

някои изненади могат да доведат до промяна на изборния резултат, а някои ще останат без последствия.

Възможно е също някои от компроматите да се обърнат срещу хората, които са ги замисляли и осъществили."

Авторитетният специалист дефинира що е компромат:

Произходът на думата е руски и идва от КОМПРОметирующий МАТериал. Това са улики (твърдения, материали или факти), включително свидетелски показания и документи, които разкриват неморални или незаконни действия на отделни лица и даже на цели организации, държавни или частни. Целта е да бъде уронен престижът на съответното лице или организация, а в навечерието на избори - да се промени в определена посока изборният резултат.

Един от най-известните, скорошни и успешни компромати е срещу бившия шеф на МВФ и кандидат-президент на Франция, палавия френски социалист Доминик Строс-Кан. В интервю от 28 април 2011 г. той казва, че срещу него се готви секскомпромат, при който той ще бъде обвинен в изнасилване от жена, на която са дали за целта един милион евро...

Пред величавите световни компроматни войни нашите компромати за вътрешна употреба изглеждат някак жалки,

макар че за участниците в тях драмата може и да е истинска.

Помним тъпия компромат с фалшивата партийна членска карта на кандидата за кмет на София г-н Стефан Софиянски, в резултат на който той спечели по-убедително от очакваното, а заместник главният редактор на голям всекидневник изхвърча от поста си.

Но това е история. В момента актуален у нас е скандалът с подслушванията, предполагаемо на политици, бизнесмени и журналисти. Дали, в какъв мащаб и доколко в съгласие или в противоречие със закона и нормативните документи на МВР е било това явление, ще се разбере едва след изборите, защото преди това за приключване на разследването няма време.

За мен лично няма никакво съмнение, че

през всичките години на прехода подслушването, законно или не, беше масово.

За себе си имам категорични доказателства в това отношение (преди десетина години по телефона ми "пуснаха" да слушам мои предишни разговори; още не знам защо го направиха). И тъй като никога не съм се смятал за някакъв важен фактор, мога само да си представя какво слушане е падало на наистина важните лица в държавата.

Но едно е да се слуша масово, а друго е да се слуша незаконно. За успокоение на българската публика искам да кажа, че всички телефонни разговори и други комуникации по Земята, включително и българските, се слушат от американските спътници и други средства за прихващане, записват се и се анализират.

Предполагам, че не се и трият и ще останат записани до края на света. Или докато не ни перне някой метеорит или опашка на комета. А за хората, които висят по социалките (разни фейсбуци и други подобни), не искам и да мисля. За тях службите знаят повече, отколкото те самите за себе си.

Важен въпрос е

дали разкритията за подслушване ще окажат съществено влияние върху електоралните нагласи на българите.

В началото скандалът не доведе до съществени промени в тези нагласи поради една проста причина. Подслушването се възприема като недопустимо от една сравнително тясна прослойка на българското общество, която би трябвало също така да знае, че това нито е започнало при предишното управление, нито ще завърши при следващото.

Докато масовият избирател даже се кефи, щом някой подслушва "лошите", които "това и заслужават". А лошите са политиците, богатите и обслужващия ги персонал. Разделеното по хоризонталата "ние" и "те" общество е нечувствително към посегателствата върху личната свобода. Може да е тъжно, но е факт.

А какво се случва със свободата в някои заплашени от тероризъм държави (и особено в най-голямата от тях) - бедна ни е фантазията...

Пълният текст на статията четете в monitor.bg/article