Проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е против идеята през 2020 г. 36% от българите да са с висше образование.
В интервю за "Класа" той казва: "Винаги съм бил противник на подобни директиви. Преди години те бяха издавани от
Политбюро, сега ги издава Европейският съюз, но и в двата случая не се съобразяват
с условията в определени страни.
Пък и не виждам защо трябва да имаме сто
глупаци с дипломи вместо десет умни хора, пък били те и без задължителна едва
ли не диплома.
Следва откъс от интервюто:
- В момента висшето образование се финансира на база приети студенти и
средствата се движат с тях. Това няма ли да доведе до приемане на все повече
хора, за да имат достатъчно средства университетите?
- Да, ще доведе и заради това резултатите във висшето ни образование са такива.
Аз съм казвал това и преди пет години. Позицията ми е ясна и на министър Сергей
Игнатов, и на министър Симеон Дянков и едва ли има нужда да се повтаря повече.
Те двамата твърдят, че са напълно съгласни с идеята, че е нужно финансиране на
качеството на продукта, а не на количеството. Ако продължим както досега да финансираме
само бройките, в един момент ще се озовем само с кренвирши без луканка.
- Проведохте ли разговори с правителството за преодоляване на този
проблем?
- Водихме, но резултатът е като разговор със стена. До момента видяхме само
една-единствена крачка. Бяха разпределени към 10 млн. лв., заделени преди това
от Министерството на образованието младежта и науката.
Трябва да се разбере, че
не искам да критикувам министър Сергей Игнатов, защото неговата ситуация също
не е никак лесна. Тези пари бяха разделени между университети според
резултатите, които те получиха в рейтингите. В този случай също имаше проблем,
защото никой не може да ни обясни защо за едни специалности увеличението е с
5%, а в други с 10%.
Според мен просто от министерството са погледнали към небето
и там са били изписали тези цифри. Резултатът е, че Софийския университет,
който вече трета година е с бюджет, с около 13 млн. лв. по-нисък, отколкото в
добрите години, получи един милион и триста хиляди лева. Въпреки че сме на
първо място в 23 от 25 професионални направления според рейтингите.
Ние
практически получаваме 10% от това, което ни е взето до момента - все пак е
една малка крачка напред.
Нещата започват да ми приличат на стария анекдот, в
който се казва, че преди 9 септември българското общество е било на ръба на
пропастта и благодарение на решителната политика на комунистическата партия е
направило огромна крачка напред.
- Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев каза, че
наистина трябват повече висшисти, но такива, които да отговарят на нуждите на
икономиката и бизнеса. Добри ли са връзките на университета с българския
бизнес?
- Много бих искал да направите едно интервю с г-н Божидар Данев и да го попитате
българският бизнес какво е направил за висшето образование в страната. Когато
ми посочи истинско финансиране, ще се вслушаме в това, което говори.
Този спор
го водим от много време с него и с едрите бизнесмени, които обясняват, че
трябват кадри за бизнеса. Аз им предлагам да създадем една бакалавърска
програма по тяхно искане. За това трябва около една година организация, след
това четири години за първия випуск и след седем години гарантирам, че ще има
кадри на световно ниво.
Отговорът им е: „ Г-н професоре вие луд ли сте?! Как
може да ви кажем какви специалисти ще ни трябват след седем години?!" В такъв
случай какво може да очакват от нас.
Много лесно е да се критикува другият и за
съжаление това са тенденциите в българското общество. С предприемачите ние
работим от години и наистина имаме много успешно сътрудничество с някои дялове
от българския бизнес.
Ние правим това, в което ние сме специалисти, а те това,
в което те са специалисти. В университета създаваме широко профилирани
специалисти в бакалавърските програми и съгласно договорите ни с работодателите
те могат да бъдат интегрирани допълнително в магистърски програми и курсове за
следдипломна квалификация.
За момента никъде по света бизнесът не може да каже
каква бакалавърска програма му трябва. Най-успешен е опитът на Германия в това
отношение. Там има специални висши училища, предимно насочени към инженерните
специалности, които в една много висока степен се финансират от фирмите.
Това
не значи, че бизнесът определя специалностите, а че дава средства за
инфраструктурата на тези училища, отпуска стипендии на студентите. Те от своя
страна са задължени да правят стажове в тези фирми и в края на тяхното следване
от бизнеса гарантират, че определен процент от тях ще получат работа в неговите
структури и заводи. Такова нещо да сте видели в България?!
- Смятате ли да промените системата на кандидатстудентските изпити?
- Има много силни настроения срещу промяната на тази система. Трябва да кажа, че
в това отношение не сме праведниците с ореол над главите.
За съжаление в някои
факултети хората, които искат да променят системата за кандидатстване, се
натъкнаха на съпротивата на колегите си от същите факултети. Просто много от
хората си изкарват маслото върху хляба с даването на кандидатстудентски уроци
по старата традиционна система.
За съжаление причината за застоя си идва в немалка
степен от нас самите...
-------------------------------
Четете цялото интервю с проф. Илчев в klassa.bg
Проф. Иван Илчев: Защо са ни 100 глупаци с дипломи вместо 10 умни
В България има пари за образование, но не се дават за неговото качество, казва ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" в интервю за "Класа"
12 октомври 2011, 11:45
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!