Прасета по балконите и деца в гората? Не и в Кюстендил

"Вие, които гледате прасета и кокошки по балконите си, сигурни ли сте, че искате да оставите тези деца да бъдат отглеждани по горите?!"

Така се е обърнал преди около две години кметът на Кюстендил Петър Паунов към противниците на идеята в града да бъдe предоставена площ за своеобразен център за деца и младежи с умствени увреждания.

Дискусията се е водела заради разформироването на социалния дом в близкото село Горна Козница и за това дали малчуганите да бъдат настанени близо до връстниците си, а не в изоставени и отдалечени райони.

В резултат от положителния й завършек днес 16 деца и младежи с умствени увреждания се радват в Кюстендил на грижи и условия за живот, на каквито рядко сме свидетели у нас. Това става в Центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) "Сияние" в града с щедрото съдействие на международната фондация "Сийдър", която дава половината от средствата.

Основната цел децата и младежите да бъдат социализирани максимално

и да водят живот, възможно най-близък до този на останалите, обяснява на прекрасен български език Марк О`Съливан, изпълнителен директор на "Сийдър".

В две къщички с модерен дизайн в Кюстендил живеят по 4 деца под 18 години. В два апартамента на около 10 минути път от тях пък живеят по 4 души, над 18 годишни, също с ментални проблеми.

Услугата е създадена през септември 2010 г., когато са построени и къщичките, за да бъдат изведени децата от закритата институция в Горна Козница. Това е първата услуга от подобен тип в община Кюстендил.

От всички 16 деца и младежи единствено трима поддържат връзка, ако може да бъде наречена така, с родителите си. При всички останали, още с изоставянето им в институцията, са били прекъснати всякакви контакти. Дори когато услугата е основана, и е била нужна декларация от родителите, те са заявили, че не искат да поддържат връзки с децата.

В момента три от децата ходят в масово училище,

очаква се от септември това да правят още две от тях. Всички останали посещават специална изнесена форма на обучение - учебните занимания се извършват в предоставени им помещения в обединен детски комплекс и се водят от специални педагози от помощно училище.

Но целта ни е да осигурим повече места в масово училище, обяснява Марк. Един от най-големите проблеми е, че хората мислят, че тези деца имат много тежко поведение и трябва да си стоят вкъщи, и ни предстои дълъг път да докажем, че има и друг начин да се подходи към деца с умствена изостаналост, отбелязва той.

"Много дълго работихме с общината и в началото бяхме малко в сянка с методите, които използвахме в къщичката. При положение, че съществуваха старите закони, ние се опитвахме да предоставим чисто нов тип услуга. Много сме благодарни, че местните власти бяха достатъчно отворени да приемат това, чакайки законодателството да се актуализира и да стане адекватно на ситуацията", разказва програмният директор на фондацията Линдзи Салцгивър.

За едно дете годишно държавата плаща малко над 7 хил. лв.

за цялата година, още толкова идват от фондацията. В момента т. нар. услуга се осъществява от 35 души персонал, от които от държавно делегирания бюджет са само 17. Има един социален работник и за двете социални услуги.

Заплатите на социалните работници са много близки до тези на останалите в страната. "Много исках да им платя повече, казва Марк, но половината от услугите са финансирани от държавата и голяма част от персонала се финансира от частни компании. Ние не можем да дадем на някои хора повече пари, защото тези, които получават заплати от държавата, ще попитат защо. Но мога да кажа, че наистина е несправедливо тези хора да взимат такива смешни пари", обяснява Марк.

Има специална доброволческа програма, а сега има нова инициатива: "Кръг от приятели", в която ще се включат доброволци. Целта е това да са не само  хора, които идват от чужбина да помагат, но и млади българи, които искат да посветят част от времето си на работа с деца.

Не е верно обаче, че новите услуги изискват по-малко финанси, отколкото тези в старите социални домове, защато качествена услуга се прави с много пари. Не може да има качествен персонал без обучения, излизане извън общността и запознаване с добри практики, обясняват организаторите. Иначе с просто око се вижда

разликата в условията за живот на настанените тук деца и на тези в кадрите от социални домове,

които обиколиха света през последните години. Всъщност е трудно да се каже направо, защото в къщичките за общо 8 деца в момента на посещението ни има само 2-3. Една част са на почивка в Банско, а друга - на разходка. Това е и целта ни: те да са възможно най-близо до останалите, обяснява Марк.

"Искахме както в нормалните семейства, когато хората отиват да пазаруват, да бъдат заедно и да изберат какво ще се готви. Искахме в целия този процес да участват потребителите ни. И сега перото за храна в бюджета ни се разпраделя на месечни бюджети за двете къщички и за двата апартамента", уточнява управителят на ЦНСТ "Сияние" Маргарита Пармакова за това как се хранят децата.

Ръководителите на екипи знаят с какъв месечен бюджет разполагат за храна, те изготвят меню и на базата на него пазаруват заедно с децата и възрастните в съответните магазини.  Така хладилникът се зарежда и човекът, който е на смяна в момента, заедно с децата приготвя храна. Няма готвач.

Още в първите няколко месеца се подобрили физическите показатели на децата. За следенето на прогреса на децата има специална система от оценки, които показват съществен напредък. Някои от децата са носели памперси, а вече спокойно се обслужват сами. Други са преодолели стреса и макар че са имали проблем да се хранят самостоятелно, вече дори помагат при сервирането.

Не минава, разбира се, и без неприятни примери. Те напомнят, че все още в България няма социална услуга за хора с трудно поведение. "Такъв проблем възникна с един от потребителите ни, на когото в началото възлагахме много големи очаквания за социализация - той да направи много повече от другите, но те се оказаха напразни. В момента сме в процес на търсене на решение евентуално със създаване на такава услуга. Това е може би едно от предизвикателствата и трудностите, с които трябва да се справим", обяснява Маргарита.

Някои от децата в продължение на 15-16 години са били в макар и лоша и неподходяща, но среда, в която са се чувствали сигурни, и не са имали възможност да видят другите опции - какво съществува извън дома. "Когато попаднаха тук,

те се чувстваха като Алиса в страната на чудесата",

разказват от персонала за първоначалния стрес и последвалото подобрение на показателите им. За посетителите това не изглежда странно - резултатът сякаш е предопределен в умните и загрижени погледи на социалните работници и педагозите, както и на представителите на фондация "Сидер". Приятната среда, пъстрите постелки - розови за момичетата и сини за момчетата, притеснените, но благодарни жестове на децата тук, са само следствие от това, но и от отделените и целево използвани средства.

Все още обаче не е ясно какво ще стане, ако фондацията се оттегли, тъй като тези услуги са нови за България. Институциите за такива деца в момента са пълни и децата няма къде да бъдат настанени. Другият проблем е, че с извеждането на тези деца от нашия дом не искаме да прекъсваме връзките си с тях, обяснява ръководителят на услуга "Сияние".

Имаме огромното желание да бъде създадена услуга за възрастни

също на територията на Кюстендил, така че тази връзка, изработена в рамките на две години, да не бъде прекъсната, добавя тя.

"Аз съм 100% за извеждане от домовете, но има отделни, частни случаи, при които не е възможна реинтеграция и връщане в биологичното семейство, защото родителският капацитет е недостатъчен и не отговаря на стондартите, които ние предлагаме на децата", обяснява тя.

Евентуално връщане в биологичното им семейство, по думите й, ще върне децата назад. Често се случва при посещения на децата в биологичното им семейство те категорично да отказват да се върнат там.

Затова упорито трябва да се търси и финансово и социално решение за живота на тези деца след заложеното в държавните стратегии затваряне на социалните домове.

-----

В края на миналата година започна проектът "Приеми дете. Създай бъдеще", който ще финансира допълнително първите сто утвърдени приемни семейства, кандидатствали през 2012 г. Паричната помощ ще бъде предоставена на всяко от тях, когато приемат в дома си дете, лишено от родителски грижи.

Подкрепата ще бъде в размер на 100 лева месечно в продължение на една година за покриване на част от разходите. Приемните родители на две деца или дете с увреждания ще получават двойна надбавка.

Партньори на програмата са Национална мрежа за децата, Български дарителски форум, Министерство на труда и социалната политика и Държавна агенция за закрила на детето. Посланик на добра воля на "Приеми дете. Създай бъдеще" са мъниците от детска формация "Бон-Бон", които посветиха на инициативата своята песен "Химн на децата" и заснеха специален клип към нея.

Процесът по кандидатстване и утвърждаване на приемните семейства е описан в priemnosemeistvo.org.