Роднини, близки, приятели и колеги от културните среди, общественици изпратиха в последния му земен път големия български писател, сценарист и драматург Георги Данаилов.
Уникален човек и писател. Добър човек, талантлив и философ. Гражданин до мозъка на костите – с тези думи описваха Данаилов неговите близки, които се простиха с него в столичния храм „Свети Седмочисленици”.
"Уникален човек и писател”, каза за него режисьорът Теди Москов. Той не скри, че са имали невероятни хубави мигове с Данаилов в Ковачевица, диалогът вървял. „За мен е една от последните големи фигури на българската култура от ония трудните времена, които бяха”, посочи Москов.
Георги Данаилов почина на 81 години след тежко боледуване.
Потомък на стар свищовски род, химик по образование, но отдал живота си на литературата, писател, автор на пиеси и филмови сценарии. Книгите му са преведени на десетки езици по света.
Писателят остави дълбока, колоритна следа в българската душевност и изкуство. Неговите творби ще продължават да се четат от различни поколения, защото в тях е разказана голяма част от истината за нашия живот, за нашето национално, българско несбъдване.
Незабравими остават неговите книги „Деца играят вън”, „При никого“, „Убийството на Моцарт“, „Къща отвъд света”, прекрасните му градски разкази… Безкрайно интересни са и сборниците му „Доколкото си спомням” 1, 2 и 3, които проследяват не само неговия, но и животът на няколко поколения българи. От най-ярките му текстове е „До Чикаго и назад - сто години по-късно”, които Георги Данаилов публикува за първи път в „Съвременник” през 1990 г. и през 1992 г.
Пиесите „Солунските съзаклятници” и „Господин Балкански” винаги ще се играят по нашите сцени, както и филмите му „Хирурзи” и „А сега накъде?”.
Георги Данаилов е носител на призове от международни филмови фестивали в Кан, Москва, Техеран, Сан Себастиан.
