В България почти всяко второ дете страда от материални лишения, има и сериозни трудности по отношение на неговото хранене. Това каза Георги Богданов - изпълнителен директор на Националната мрежа за децата, на церемонията, на която президентът Росен Плевнелиев връчи Почетния знак на държавния глава на 24 активисти в областта на правата на детето и на УНИЦЕФ-България.
Те получиха отличието за изключителен принос за утвърждаване и защита на правата на децата у нас и по повод на 25-ата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето.
Георги Богданов посочи, че в средата на 90-те години в домовете за деца у нас е имало около 30 000 деца, днес те са 4000. По думите му обаче през тези години България е пропуснала едни десет години, в които да направи реформа по отношение правата на децата - от 1989 г. до 2001 г, когато беше приет Законът за закрила на детето.
Богданов каза, че днес има много сериозен въпрос, който трябва да бъде решен - за детската бедност.
Нереформираните системи са изключително болезнени и болезнено влияят върху децата, отбеляза още той и даде пример с образованието, където хиляди деца отпадат от образователната система, а някои изобщо не тръгват в първи клас, както и с функционалната неграмотност.
Други проблеми са в областта на здравето - все още в страната няма детска многопрофилна болница и много деца отиват да се лекуват в чужбина; не се изгражда нужният капацитет в педиатриите, за да могат да поемат всички деца, които се нуждаят от здравна помощ; детското психично здраве и случаите на самоубийства на деца. Георги Богданов отбеляза и практики в правосъдната ни система, когато деца - жертви на престъпления, са разпитвани многократно и в съдебна зала на кръстосан разпит, което ги травмира допълнително и ги кара да преживяват отново случилото им се.
Президентът Росен Плевнелиев посочи в словото си, че от присъединяването към Конвенцията за правата на детето през 1991 г. до сега България е предприела редица последователни действия за закрила правата на детето - разработено е действащо законодателство, създадени са институции, изградено е успешно партньорство с неправителствените организации.
Изследванията на УНИЦЕФ доказват, че вложеното в ранното детско развитие има своята огромна възвращаемост, посочи още президентът.
Според тях увеличението на продължителността на живота с една година води до четири процента увеличение на икономическото производство, а всяка допълнителна година училищно обучение - до ръст на потенциалните доходи за една нация и за един човек - до 10 процента.
"Дълъг път извървяхме от убеждаването, че всяко дете има своите права, до конкретните реформи и проекти, които бяха финансирани и от европейските фондове", посочи Плевнелиев. Той даде пример с деинституционализацията, където преди пет години добрите идеи са превъплатени в конкретни проекти и в ясна реформа, която вече дава първите резултати.
"Много е постигнато, но и много предстои да се надгражда и да се направи, предстои да реализираме планирани реформи - в младежкото правосъдие, в образованието, в здравеопазването", каза президентът.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!