П очина българският киносценарист, режисьор и писател Веселин Бранев, съобщиха от Съюза на филмовите дейци.
Бранев е роден на 28 април 1932 г. От 1997 година живее в Канада.
Името му на голям творец остава завинаги в класиката на българското кино от 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години на XX век с незабравимите филми като "Най-дългата нощ", "Апостолите", "Хотел "Централ", "Убийства", "Разводи, разводи" и други.
Както и с прочутите телевизионни серии "Записки по българските въстания", посочват от съюза.
Остава и с написаните от него разкази, и с мемоарния му роман "Следеният човек".
Веселин Бранев е носител на Орден "Кирил и Методий" - I степен. "Най-дългата нощ" по негов сценарий, с режисьор Въло Радев, е отличен със "Златна роза" - Варна, 1967 г. "Хотел "Централ" от 1983 г., на който той е и сценарист, и режисьор, печели награда в Авелино, Италия.
Романът му "Следеният човек" получава извънредната награда за документалистика "Хеликон", 2007.
В "Следеният човек" Веселин Бранев разкрива своите сложни отношения с Държавна сигурност, публикува и коментира обемистото свое досие в архивите на политическите специални служби през 60-те,70-те и 80-те години на миналия век.
"Следенето в тази книга е тотален феномен: то не спира при тайните служби", пише професор Александър Кьосев. и още:
"От спомените на Бранев лесно може да са направи колаж от примери за тази мобилна всеобхватност: тайният поглед на властта пише наклонено заедно с тебе в ученическите ти тетрадки или слуша тайните сигнали на ББС в ученическата музика, той присъства на първата ти любовна среща и марширува до теб на казармения плац, придружава те в службата и тоалетната на службата, чете заедно с теб „Плешивата певица” на Йонеско и не забравя да я запише на магнетофон, седи до теб в купето на влака, наблюдава случайните ти запознанства там и следи внимателно какви глупости ще извършиш; чете картичките, които ти дори не получаваш, тича запъхтяно след теб по стълбите в непознати кооперации, записва си педантично лекомислените ти дрънканици пред познати и непознати, трака заедно с теб пишещата ти машина и пише твоя сценарий, прави подлости или малки геройства заедно с тебе.
Понякога остава за обиск в жилището ти, когато те няма, и изследва мръсните ти носни кърпи. Друг път следи строго дали си достойно човешко същество и какво мислиш и говориш за Пражката пролет. А понякога просто, докато лежи до тебе на плажа, слухти дали разказваш вицове за властта или какво мислиш за нейните комсомолски мероприятия."
