Бог поставя някого за лидер, не за да задоволява той личните си амбиции и цели, а за да послужи за благото на онези, над които е поставен. Издига го не, за да господарува над тях, а за да им бъде слуга и раб.
Това каза Негово Светейшество Българският патриарх Неофит в словото си, след като беше отличен днес с "Почетен знак "Стефан Стамболов" за лидерски принос към българската държавност.
Патриархът каза, че застава пред присъстващите с голямо вълнение, отличен с високата награда, и ги помоли да изслушат едно богословско разсъждение върху темата за лидерството.
Главата на Българската православна църква подчерта, че лидерът винаги трябва да бъде на разположение, готов да служи.
Той добави, че добрият лидер приема доброволно да бъде "роб" и "слуга" по примера на "Царя на царете и Господаря на господстващите", както Библията назовава Исус Христос.
Патриархът се позова на историята, отбелязвайки, че истинските лидери, които помним с възхищение и благодарност, при цялото разнообразие от лични характеристики и дарби, поле на служение и различни обстоятелства, имат една обща характеристика- жертвено служение в името на Бога и ближните, Църквата и Отечеството.
"Липсата на смирение у един лидер, липсата на достатъчно вътрешна сила, за да преодолее себичните си желания, своя егоизъм, гордост, егоцентризъм, тщеславие, са непреодолима пречка той да прояви истинска загриженост за поверените му души и да долавя техните нужди и потребности", каза патриархът.
Егото, надделяващо над жертвената любов, винаги ще отклонява усилията му в посока към осъществяването на неговите лични цели и амбиции и ще му пречи да води поверените му към общ напредък и благоденствие, добави той.
По думите на патриарх Неофит липсата на смирение е пречка и за нещо друго, което е от изключителна важност за един добър лидер - способността да се вслушва в другите, да се учи, да приема съвети, напътствия и критики и да се съобразява с тях.
"Лидерът, в когото има гордост, е уверен, че взима най-правилните решения и че никога няма да допусне грешка, а това е сигурна предпоставка за провал. Когато е овластен да взима решения, които засягат много хора, човек трябва да бъде особено внимателен и отговорен, особено смирен, със съзнанието за човешката си немощ и несъвършенство.
Да управлява без да се превъзнася над другите с разбирането, че не превъзхожда тези, които са му подчинени, че всеки от тях има нещо, някакво качество, с което го превъзхожда и заради което трябва да благоговее пред него и се учи от примера му - у един - смирение, у друг - кротост, у трети - търпение, мъжество, разсъдителност.
Да помни, че в един момент е пръв, а в следващия миг Бог може да му отнеме всичко.
Да не забравя, че Бог издига и сваля, че от Него е всяка власт, че пред Божието лице са делата, мислите и намеренията му и пред Неговия нелицемерен Съд ще дава отчет за тях", каза патриарх Неофит и подчерта, че лидерството е Божи дар, но и голяма отговорност, защото "комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква".
"С една своя погрешна стъпка те могат да направят нещастни и да погубят мнозина, но и с едно мъдро и достойно решение могат да допринесат за благото не само на тези, които зависят от тях, но и на идните поколения. Отговорността е огромна, съответстваща на повереното от Бога. Затова мнозина от онези, които достойно са носели своя кръст - благоверни царе, духовни водачи, богоумъдрени управници, заслужено са увенчани с нетленни венци и са причислени към лика на светиите", каза патриархът.
Той посочи, че важен, определящ фактор за един истински лидер е искрено да обича и да милее за поверените му люде.
В началото на словото си патриарх Неофит припомни евангелския текст, в който се разказва как двама от учениците на Исус Христос се приближили до него с молба да ги издигне над другите и да ги постави до Себе Си, когато дойде в славата Си.
Два са моментите в отговора на Спасителя, върху които патриархът обърна внимание - единият е, че "първенството е за ония, за които е приготвено", че Бог, който отрежда на всеки човек място и роля в обществото и го обдарява с определени таланти, изначално подготвя и надарени с ръководен талант и назначение хора.
Вторият - новото определение, което Христос дава на лидерството, коренно различно от общоприетото светско разбиране за първенствуването - "знаете, че князете на народите господаруват над тях, между вас обаче няма да бъде тъй, но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга. И който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човеческий не дойде, за да Му послужат, но да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина".
Словото на патриарха, произнесено днес на Седмата научна конференция по проблемите на лидерството, под наслов "Националнасигурност: духовност и лидерство" в Националния военноисторически музей, беше бурно приветствано от присъстващите.
