Отиде си Александър Божков

С�д �д продължително боледуване на 58 години почина бившият вицепремиер Александър Божков.

След сериозна операция вследствие на тежко заболяване, която претърпя в началото на месеца, лекарите от Военно-медицинската академия смятаха, че се подобрява. По думите на негови близки преди време той също е бил опериран заради онкологично заболяване.

Напоследък той бе особено популярен с редовните си коментари във в."Дневник", както и като водещ на музикалното предаване "Музика за душата" по "Дарик радио", където пускаше любими свои парчета.

Божков водеше и свой личен блог със същото заглавие (AlBosh.blog.bg), в който - както сам казва - изразява "разни мисли по разни въпроси". Последната снимка на профила му там е с неговото внуче от единствената му дъщеря.

В едно от последните си интервюта от 23 юли пред "Дарик радио" като виден икономист и експерт той препоръча бюджет 2010 да има ясни антикризисни приоритети. Според него следващият бюджет ще бъде истинското предизвикателство пред новия финансов министър.

От 2000 г. Александър Божков бе съпредседател на Центъра за икономическо развитие (CED.bg).

Той беше и член на настоятелството в Нов български университет, където водеше курс по изкуство на преговорите.

През 1997 г. той бе министър на промишлеността в служебния кабинет на Стефан Софиянски, а по-късно и в кабинета на Иван Костов (1997-1999 г.).

В периода 1999-2000 г. бе главен преговарящ с ЕС.

Стана известен с прозвището "Министър 10%" по време на масовата приватизация на предприятия, тъй като се говореше, че вземал 10-процентови комисиони.

През 2004 г. Божков бе осъден на две години условно заради безстопанственост на цех в село Цалапица през 1998 г. Присъдата бе отменена от Върховния касационен съд, а през 2007 г. той бе окончателно оправдан. Божков бе оправдан и по редица други дела, заведени срещу него.

Роден е през 1951 г. в столицата. Завършва американски колеж в Багдад и машинно инженерство във Висшия машинно-електротехнически институт в София.

"Знаех, че е болен, но човек винаги вярва в чудеса, особено когато става дума за близък. На нашия общ рожден ден 9 август му изпратих есемес и когато не получих отговор, изтръпнах. Това е бил последният му рожден ден", спомни си пред БГНЕС евродепутатът и бивш министър на външните работи Надежда Михайлова.

"Сашо имаше забележително чувство за хумор, изпитваше силна любов към живота и бе невероятен космополит. С хора като него светът животът е по-светъл, по-хубав", каза тя.

"Аз мисля, че всичко това, което му се случи, повлия негативно на здравето му. Дори се усещам, че изпитвам ярост към това, което му се стовари. И като при много емоционален човек това коства и живота и здравето му", добави тя.

"Много ми се иска да живея в развита европейска държава и по възможност тази държава да се нарича България - това беше смисълът на годините усилия и борба на един човек, станал символ на прехода на българската икономика", пишат in memoriam от Центъра за икономическо развитие.

"Признат авторитет и апологет на структурните реформи в България, той защитаваше интересите на страната ни винаги и навсякъде - когато водеше преговорите с международните финансови институции в годините на фалиралата българска държава, когато започна преговорите за присъединяването ни към ЕС, като участник в международни конференции по света, като член на престижни световни форуми, където представляваше България, като участник в политически срещи, които чертаеха бъдещето на страната", пишат още колегите му икономисти.