В България от 11 години няма държавни стандарти. Има само български стандарти, гласи становище на директора на Института по стандартизация Ирен Дабижева, изпратено до БГНЕС.
Каква е разликата между двете понятия? Българските държавни стандарти бяха инструментът за държавно регулиране на плановата социалистическа икономика. Те бяха задължителни и държавата по административен път следеше за тяхното спазване.
В света на пазарната икономика стандартите са доброволни. Доброволни са както международните и европейски стандарти, така и българските.
Едната от големите цели на стандартизацията в света е осигуряване на свободно движение на хора, стоки и услуги. Това е основен принцип на Споразумението за технически пречки в търговията към Световната търговска организация (WTO/TBT). Фактът, че стандартите в България са доброволни, не означава, че ги няма.
Производителите,
които искат да бъдат конкурентни на
пазара - в страната, в Европа или в света,
декларират с гордост, че тяхната продукция
е произведена по стандарт.
Стандартът е документ, описваш добра практика, създаден с консенсус и одобрен от признат стандартизационен орган - международен, регионален или национален, обяснява Дабижева.
Единственият национален признат стандартизационен орган в България е Българският институт за стандартизация (БИС) и по силата на закона, с който е създаден, само той е оторизиран да одобрява, издава и разпространява българските стандарти.
Тези дни в медиите
се лансира новината, че от 1 август влизат
в сила "стандарти" за някои видове
месни продукти. Тази новина се появи в
няколко модификации: "български
държавни стандарти", "български
стандарти", "национални стандарти"...
Всъщност това са документи, разработени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) и одобрени със заповед на генералния директор на НВМС д-р Йордан Войнов, пояснява Дабижева.
Тези документи
носят името "Утвърдени стандарти".
По своята същност това са ведомствени
стандарти, за които не се прилага Законът
за националната стандартизация. В този
смисъл
утвърдените стандарти от НВМС не представляват български национални стандарти
Те не са идентифицирани с буквеното означение БДС и цифри след него, както се означават българските стандарти и нямат национален характер, категорични са от Института.
Българските стандарти БДС 12:2010 "Българско кисело мляко" и БДС 15:2010 "Българско бяло саламурено сирене" бяха разработени от работни групи, сформирани към БИС по инициатива на Министерство на земеделието и храните.
Предложенията бяха внесени в БИС от НВМС в началото на 2009 г. След като преминаха през задължителните етапи на разработване и широко обществено обсъждане, стандартът БДС 12:2010 беше одобрен от изпълнителния директор на БИС на 30 юни 2010 г. и влезе в сила на 15 юли 2010 г., а стандартът БДС 15:2010 г. беше одобрен на 30 юли 2010 г. и ще влезе в сила около 15 август 2010 г. (след отпечатване на Официалния бюлетин на БИС).
Продължава работата в работната група за БДС 14:2010 "Български кашкавал". Когато в работната група се стигне до консенсус по показателите и текстовете в проекта за български стандарт, той ще бъде одобрен и публикуван.
При сформиране на работните групи за разработване на стандарти задачата на БИС е да осигури възможно най-широко представителство с участие на всички заинтересовани.
Работните групи
за гореизброените национални стандарти
са точно такива, в тях участват утвърдени
учени в областта на млекопреработването,
представители на браншови организации,
отделни производители, заинтересованите
министерства МЗХ и МИЕТ, представители
на Патентното ведомство, органът за
контрол НВМС, представители на БИС и
др.
При такова широко представителство може смело да се каже, че стандартите са одобрени с национален консенсус.
Необходимо е да уточним също, че до този момент в БИС не са постъпили никакви предложения за разработване на български национални стандарти за месни продукти, пише в становището.
Българският институт за стандартизация няма никакво отношение към утвърдените стандарти на НВМС, не е информиран за разработването им, не е участвал в етапите по тяхното съгласуване, приемане, одобряване, публикуване и разпространение, заключава становището на Института по стандартизация.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!