Най-силното постижение на прехода са политическата свобода и
демокрация, каза в интервю проф. Нора Ананиева, директор
на Центъра за икономически и политологически изследвания към НС
на БСП.
Ананиева е и вицепремиер в правителството на Андрей Луканов и
участник в Кръглата маса. Поводът за интервюто е 20-тата годишнина от 10
ноември 1989 г.
По темата за раздаваните куфарчета с пари в началото на
промените, Ананиева коментира, че това е една от най-упоритите
легенди за прехода, която според нея няма никаква реална основа.
Често тази легенда се свързва с името на Андрей Луканов, което
е кощунство, посочи тя.
Ако главната грешка на прехода беше разделението, пътят на
България в бъдещето има нужда от целия човешки потенциал, каза
проф. Ананиева.
20 години след промяната имаше ли преход в България?
В някои отношения - да, в други - не, в смисъл, че
беше непълноценен и като че ли се движим в погрешната посока.
Посоките на прехода бяха означени като демокрация и пазарна
икономика. Демокрацията е непостижима в нейната пълнота, но все
пак главното постижение на прехода стана радикалната промяна в
политическата власт, постигането на целия комплекс от лични и
политически права на гражданите, развитието на представителната
демокрация.
Кои са най-големите грешки на прехода и можеше ли
реформите да се случат по различен начин?
Най-големите грешки са в икономическата и в
социалната сфера. Реституцията бе наложена преди приватизацията,
приватизацията се превърна в тотално разграбване на построеното
от нашия народ повече от четири десетилетия.
Работническо-мениджърската приватизация не случайно беше
наречена "ментаржийска", а красивата идея за масова приватизация
беше деформирана до измама и нов вариант на натрупване.
Да
говорим ли за начина, по който се проведе "аграрната реформа",
довела до връщане на земеделското производство далеч преди
промените и до тъжната прогноза на един земеделски министър, че
след около 20 години можем да постигнем равнището от 1989 г.
Целите на прехода - пазарна икономика и приватизация - не
трябваше да се превръщат в самоцел, а в средство. Много бързо
ликвидирахме предишната социална сигурност и мъчително трудно се
придвижваме към някакво подобие на социална държава.
Всъщност, ако не тръгнем много решително в посоката към Нова
социална Европа, ще се разминем не само с европейските
критерии, но и с въжделенията на нашия народ. А това неизбежно
ще компрометира и най-силното постижение на прехода -
политическата свобода и демокрация.
Каква е ролята на БСП в промените, започнали на 10
ноември?
БСП изигра съществена роля в промените - и на
"кръглата маса", и при приемането на новата Конституция.
Важно
значение имаха при това две обстоятелства: първо, че в средите
на бившата комунистическа партия, най-вече - интелектуалните,
доста преди Десети ноември беше съзряла идеята за необходимостта
от промяна; и второ, още в самото начало, през януари 1990 г.
на своя конгрес партията направи своята промяна, прие Манифест
за демократичен социализъм, възприе ценностите на европейската
социалдемокрация - свобода, справедливост и солидарност, заяви
се като последователно демократична, социална и парламентарна
партия.
Сигурно и днес има хора, които разглеждат тази промяна
само като тактическа, а не като окончателен, стратегически избор
на европейския път на развитие.
Раздавани ли са "червени куфарчета" с пари и как
някои забогатяха за една нощ?
Това е една от най-упоритите легенди за прехода.
Смятам, че тя няма никаква реална основа. Често тази легенда се
свързва с името на Андрей Луканов, което е кощунство.
Била съм
до него като заместник-премиер и в двете му правителства в
"лудата" 1990 г. Сигурно ме е "заобиколил". Той беше
високообразована и интелигентна личност, посветен на каузата на
партията и на нейната промяна, дори когато го сатанизираха.
Що се отнася до забогателите за една нощ, нямам такива приятели
и близки. Но крадени и мръсни пари продължават да се въртят из
страната.
Защо и леви, и десни не празнуват 10 ноември?
Още се спори по въпроса, кога точно е започнал
преходът. Ние се опитваме да разглеждаме този въпрос в рамките
на изследователската си дейност.
Работим върху проект "История
на социализма в България" с участието на учени от
университетите, БАН, други институти. Излезе от печат първият
том "1891 - 1944 г.".
През цялата следваща година ще изследваме
различни аспекти на 20-годишния преход, на който ще посветим
третия том. Добре е, когато политическите оценки са основани на
сериозни научни изследвания.
Какво е бъдещето на БСП и на левицата като цяло? И
тя ли ще последва съдбата на партиите на прехода като СДС?
В своята история партията е преживявала различни
превратности, печелила е и е губила влияние, консолидирала се е
и се е разделяла.
Ситуацията днес е тежка, след едно управление с безспорни
постижения (да споменем дори само влизането в Европейския съюз),
но и в една сложна коалиция, в която често "губехме лице".
Надеждата ми за възраждане е свързана с непреходния характер на
социалната кауза. Диалог с хората, честност, искреност, нови
посветени хора, извличане на поуките от грешките - всичко това
има повече шанс от популизма, който предлага лесни отговори на
сложни въпроси.
Каква е оценката ви за Сергей Станишев като лидер на
БСП и премиер?
Млад човек, високообразован, интелигентен, приет
добре от европейските ни партньори. Чужд му е популизмът. В
някои моменти проявява високомерие.
Има какво да преодолява в
себе си, но качествата му са безспорни, както и несравнимата му
отговорност за това, което се случи.
Как атаките срещу Станишев ще се отразят на
партията?
Хората преживяват болезнено атаките, тъй като
знаят, че той не е корумпиран, че полага искрени усилия да
работи и за държавата, и за партията.
Вярвам, че тази болка няма
да отблъсне, а ще консолидира. Преживявали сме вече моменти, в
които наш лидер несправедливо беше държан на "Развигор".
Какви прилики или разлики намирате в управлението на
страната преди 10 ноември и сега?
Има много общо като стил на общуване с хората -
фамилиарност, потупване по рамото, шегички, заклеймяване на
всяко различно мнение. Опасността виждам не толкова в този стил,
който може да се харесва на мнозина, а по-скоро - в
самочувствието, че "стоиш над всички" и знаеш "цялата истина",
можеш да издигаш и сваляш, да позориш и хвалиш. Оттук до
едноличното управление с един бутафорен парламент има само една
крачка.
Какво предстои оттук-нататък на България?
Надявам се да не стигнем до икономически и социален
срив, да не станем жертва на самонадеяни авантюристи. Но все си
мисля, че ще се множи броят на хората, които не само виждат
истината за нещата, но и са готови да включат усилията и
интелекта си за добруването на страната.
Европейският път и конституционната повеля за изграждане на
демократична, правова и социална държава имат нужда от
консолидиране на нацията, а не от нови и нови разделения.
Ако
главната грешка на прехода беше разделението, пътят на България
в бъдещето има нужда от целия човешки потенциал, от приоритети,
които да дадат шанс и простор за развитие на всеки.
Източник:
БГНЕС
