72% от българите не виждат смисъл от подаването на сигнали за корупция.
Това показа изследването "Световен корупционен барометър" на "Трансперънси интернешънъл" (Transparency International), което изследва корупцията в 69 страни по света.
Почти максимално ниво на корупция в съдебната система, в политическите партии и полицията отчитат българите на базата на опита си.
Изпълнителният директор на асоциацията Диана Ковачева уточни, че според данните българите определят като най-корумпиран сектор съдебната система, като са я оценили с индекс 4.5.
Най-критичната точка на корумпираност се определя с индекс 5, а най-ниската - с 1, посочи Ковачева.
Като основен проблем със съдебната система България се нарежда сред страни като Камбоджа, Грузия и Монголия.
Близо 10 % от българите не биха сигнализирали за корупция, заради страх от репресии, каза Диана Ковачева.
Такъв страх не съществува в нито една от страните членки в Европейския съюз (ЕС).
Половината от българите заявяват, че няма ефект от мерките на правителството за борба срещу корупцията.
Сред новите сфери, в които се отчита корупционен риск у нас е частният бизнес. 54% от респондентите смятат, че бизнесът плаща подкуп, за да осигури благоприятни за себе си политически решения и закони.
За пръв път се отчитат корупционните практики в България свързани с разпределението на средства от ЕС за земеделие.
Анкетираните смятат, че проблема със заменките и получаването на земеделски имоти също е свързан с политическа корупция.
Българите обаче не се възприемат като фактор за борба с корупцията и на въпроса дали биха платили по-висока цена за продукти на компания, която не плаща подкупи, повече от половината заявяват, че за тях това няма значение.
В световен мащаб най-корумпирани институции остават политическите партии, парламента, бизнеса и публичната администрация.