Как циганите в България станаха роми

Д окато България се готви да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз, Вера Журова, еврокомисар по правосъдието, изрази надежда това да доведе до напредък по отношение на интеграцията на ромите в общността.

Вижте как български роми отидоха със златна каляска в Полша за бебе

Нашата страна е една от тези с най-голямо ромско малцинство. По данни на ЦРУ вероятно около 11% от населението е от тази етническа група, която се е превърнала във втората по големина след българите.

Българи ли са ромите

За роми кафето е 2,50 лв., за останалите - 1,10 лв.

Валери Симеонов: Интеграцията на ромите не напредва

България трябва да използва труда на ромите според берлински институт

Надеждите на Журова обаче ще бъдат трудни за реализиране, на фона на това, че вицепремиерът Валери Симеонов, който оглавява българския съвет за интеграция на етническите малцинства, преди време описа ромите като: „бедни, диви, приличащи на хора същества“.

Всъщност това негово мнение вероятно се споделя от мнозинството българи. Двете общности живеят в ситуация на постоянно изострящ се конфликт в последните години, за което има обективни и субективни причини.

Циганите, както са се наричали българските роми до 80-те години на миналия век, съжителстват от векове с българите. Въпреки това напрежението между двете общности никога не е било толкова голямо.

Думата циганин идва от гръцки и означава „недосегаем“. По същия начин наричат и най-ниската каста в Индия, откъдето се предполага, че произхождат ромите.

Там на тези хора се отказва достъп до населени места и обществени водоизточници. Счита се, че докосването до тях омърсява. Често са обект на насилие от хора от по-висшите касти. Легендата разказва, че появата на „недосегаемите“ е свързана с война между две могъщи индийски царствата преди около 1500 години. Победителите постъпили особено жестоко с победените, като им отнели всякакъв социален статут, обричайки ги на унищожение и пълно заличаване като общност. Въпреки това кастата на „недосегаемите“ все още съществува в Индия. А ромите са се разселили по целия свят.

В България те идват за първи път вероятно през XI век, когато страната е по византийска власт. За „асинганите“ (бел. гр., „недосегаеми“) от Египет се споменава в декрет на император Константин Мономах от 1050 г.

Масово обаче цигани се заселват по българските земи под властта на Османската империя няколкостотин години по-късно. И в момента най-многобройната група от тях са хорахане-рома, които изповядват ислям, смесен с редица християнски ритуали и празници.

След освобождението на България повечето от ромите в страната да водят полуномадски начин на живот, като изкарват зимата в селища, а през останалото време обикалят села и градове.

По данни на фондация „Фридрих Еберт“ през 1920 г. броят на циганите е бил около 98 хил. или приблизително 2% от цялото българско население. В началното на XXI век те вече са 370 хил. като в годините на прехода се наблюдава истински демографски бум на тази етническа група, на фона на тежка демографска в криза в страната като цяло.

Това е едната от причините за напрежението между българите и ромите. Докато едните намаляват и застаряват, други са все повече и по-млади. Според Центърът за демографска политика в България през 2050 г. ромите вече ще са мнозинство.

И това звучи страшно, тъй като мнозинството от тях в момента са нискообразовани или необразовани и отхвърлени в периферията на обществото. Как се стигна дотук?

От една страна конфликтът между циганите и българите е традиционен - между уседналия и номадския начин на живот. Този конфликт в миналото е разделял двете общности.

Всичко се променя с идването на „народната власт“ през 1945 г. Българската комунистическа партия се опитва да наложи контрол над всички сегменти от обществото и полуномадския бит на ромите по никакъв начин не се вписва в нейната концепция за държавно устройство.

Така те са принудително заселени в българските градове и села. Осигурена им е работа - в повечето случаи нискоквалифициран труд. Децата им са вкарани в българските училища. Използват се различни механизми за интеграцията им, като задължителната военна служба. Да се промени бита и културата на цяла етническа общност не е лесна задача, но тоталитарната държава безспорно бележи успехи в тази насока. Само че това е дълъг процес, отнемащ повече от едно поколение.

Така се стига до краха на комунизма през 80-те години на XX век. В края на управлението си, опитвайки се да подобри имиджа си пред света на фона на т. нар. „възродителен процес“, комунистическата партия налага приетото в Европа название „роми“, вместо използваната дотогава дума „цигани“.

Това, което обаче засяга далеч по-силно ромите е съпътстващата политическите промени икономическа криза. Те масово губят работните си места, повечето от които са в тежко засегнати от кризата сектори като селското стопанство. В същото време за разлика от българите, циганите нямат наследствени земи, с които да подпомогнат оцеляването си. На практика, това което се случва на ромите, може да бъде определено като икономически геноцид.

Оставено без средства за препитание и без възможност да намери такива, цяло едно поколение цигани е принудено да съществува извън обществените и законовите норми на България. Тези хора нямат перспективи. Докато тоталитарната власт е свършила доста работа за тяхната интеграция, твърде малко е направено в обратна посока. Българите, до голяма степен с основание, все така се отнасят с недоверие към ромския етнос. Това означава, че по време на кризата, за циганите става почти невъзможно да намерят легална работа.

Само за няколко години всичко постигнато за тяхната интеграция в България се разпада. Отхвърлени от обществото и държавата и оставени без законни начини за препитание те търсят незаконни такива. Подобни процеси вървят и в останалите бивши комунистически страни.

В България обаче социалната система остава сравнително стабилна по време на кризата, което дава стимул на раждаемостта сред ромите, зависещи вече само от социални помощи, като легален приход. Основната причина за демографския бум обаче е разпадането на социалния ред във вече уседналите общности, в които живеят.

Всяко ромско семейство се опитва да се свърже с колкото се може повече други, търсейки защита от рода като обществена институция. А липсата на средства кара родителите да се стремят да намалят периода от време, в който децата им зависят изцяло от тях. Ранните бракове и съответно раждането на повече деца, от историческа традиция се превръщат в житейска необходимост.

Истината е, че в последните няколко години икономическата стабилност, възможността да пътуват и да намират препитание в Европейския съюз и замогването на много ромски семейства, често свързано с нарушения на закона, водят до подобряване на благосъстоянието и забавят демографския бум. Но все пак тенденцията на по-бързо нарастване на ромското население е далеч от обръщане.

Това е ситуацията в момента. След кризата от 1985-2007 г. ромите в България се озовават извън обхвата на обществените норми и законите в страната. За всички е ясно, че те трябва да бъдат интегрирани отново, но поради някаква причина, независимо коя политическа сила е на власт, този процес реално не се случва.

Така се стига и до последния важен аспект от историята на българските цигани. Те са основно средство за решаване на политически избори в страната. Това, че са бедни, зависими от водачите на родовете и в мнозинството си нискообразовани, ги превръща в идеалните гласоподаватели за всеки, който се стреми към властта в България.

Могат ли ромите да бъдат интегрирани? Да. Средства за целта има достатъчно. На България от европейките фондове са отпуснати 7,2 млрд. евро за социално включване за периода 2014-2020 г.

Но за целта политическите сили в България трябва да започнат да решават проблема, вместо да се възползват от него.