Над 100 000 обаждания на горещия телефон за деца в риск през 2013 г.

104 535 обаждания са получени на Националната телефонна линия за деца 116 111 през 2013 г., с 5 % (5000 обаждания) повече от предходната 2012 г., съобщиха от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).

Най-много са позвъняванията между 11.00 и 13.00 ч., и между 16.00 и 18.00 ч., като най-натоварен е бил телефонът през януари, април, май, юни и октомври.

От ДАЗД съобщават, че 20 358 са осъществените консултации през миналата година, 72 процента от тях са с деца, предимно тийнейджъри, които търсят своето място в света на връзките, изживяват първите си влюбвания и раздели и се изправят пред много въпроси и предизвикателства.

Притеснението да разкриеш себе си и чувствата си, страхът от отхвърляне, болката и разочарованието при раздяла са трудни емоции за всяка възраст, затова анонимността и съветите от специалисти правят телефон 116 111 желан от тийнейджърите събеседник, обясняват от ДАЗД.

800 от консултациите са били свързани с насилие над деца.

Въпреки че са едва 4 процента от всички осъществени разговори, те се отличават със своята сериозност и комплексност.

Най-често на линията постъпва информация за физическо насилие, след това – за пренебрегване и за психически тормоз. Преобладават случаите на насилие в семейството и родителите продължават да бъдат сочени като най-честите извършители. В 57 консултации е станало ясно, че деца са свидетели на домашно насилие.

Нараства и броят на сигналите за деца в риск, които националната линия за деца е предала на органите по закрила (МВР и отделите за закрила на детето) - през 2013 г. са приети 408 сигнала при 279 за 2012 г. -

увеличението е с 47 процента.

Почти всички сигнали са свързани с поне две форми на риск за дете, в много случаи и повече – най-често сигналите са за физическо и психическо насилие,  физическо насилие и неглижиране или неглижиране и риск от изоставяне и отпадане от образователната система. В някои от тези обаждания оказването на подкрепа изисква създаването на доверителна връзка поради силен страх в детето да сподели лични данни, да излезе от анонимност. Момчетата и момичетата, попаднали в ситуация на продължаващ тормоз, особено в семейна среда или в училище, се обаждат многократно и водят по-продължителни разговори с консултантите.

Броят на обажданията и консултациите с деца показва и един сериозен проблем в българските училища –

липсата на училищни психолози.

Именно тези специалисти могат да окажат необходимата подкрепа непосредствено и бързо, защото момчетата и момичетата нямат достъп до друг специалист или трябва да получат съгласие от родителите си, за да посещават външен специалист.