На Сирни Заговезни поискайте прошка

П о традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. Празникът се нарича още Поклади и Прошка. Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 22 февруари.

На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви."

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате." "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.

Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.

В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан "хаджия", и "кукерска булка" или "баба" - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.

Интересен огнен обичай се провеждал в родопския регион от Хасково до Разлог. Вечерта на Сирни заговезни се хвърляли огнени стрели. Още от лятото на предходната година момците си приготвяли стрели от черен клен (Acer Tataricum), като стрелите се изготвяли по такъв начин, че при хвърлянето си се въртели. Приготвяли се още една гъвкава тояга от дрян и едно по-дебело дърво. Вечерта на Сирница след вечеря момците отивали извън село на някой хълм с цялото това снаряжение и палели огън. Всеки от тях набождал стрелата на дряновата тояга, топвал другия й край в катран, запалвал го, замятал тоягата и я удрял в дебелото дърво така, че да изхвърчи стрелата надалеч. Всеки момък насочвал своята стрела към къщата на своето либе. Стрелите хвърчели високо във въздуха като огнени змейове,а момите и роднините ги чакали с котли с вода, за да не стане някой пожар.

На сутринта момите се хвалели коя колко стрели е успяла да събере и това било гордост за нея и родителите й. Разбира се този обичай не бил никак безопасен, тъй като се случвало някоя стрела да подпали сламен покрив на къща или да се забие в някой човек. Поради такава опасност някъде хвърляли мокри черги върху покривите.

Понеделникът след Сирни заговезни се нарича Чисти понеделник и на някои места има обичай хората да се въздържат три дни от ядене, наричано "тримерене". Някъде този понеделник се нарича още "Песи понеделник", защото момците хващали песовете и ги люлеели, за да не ги хваща бяс.

Вторникът след Сирница се нарича Черен вторник или "Глух вторник", понеже се смятало, че е лош ден и роденият тогава ще бъде нещастен. Този ден се празнувал против глухота.

Срядата след Сирница се нарича Луда сряда, защото се празнувала против полудяване, а четвъртъкът – Вироглав четвъртък, почитан против въртене на главата (световъртеж).

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за "последно облажаване". За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.

Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.

На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или не волно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

В Неделя Сиропустна в храмовете в страна християните се събират за вечерна служба след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл.