На Голяма Задушница се молим за мъртвите си

В съботата срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) православните българи правят помен за своите починали близки и сродници - на т.нар. Голямата Задушница преди Великия пост.

На днешния ден възпоменаваме и се молим за душите на мъртвите, като посещаваме гроба им, преливаме го с вино и го кадим с тамян и раздаваме жито и храна на другите заради тях.

Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за нашите покойници, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.

Църквата ни припомня да внимаваме, като не придаваме суеверен смисъл на раздавките, вярвайки, че те са за самите мъртви - душите на отишлите си преди нас са нематериални и "храната" им е също невеществена.

"За да се нахранят в отвъдния свят", някои хора оставят и храна по гробовете на любимите си, без да мислят, че тя ще послужи само на птици и животни, които могат да осквернят християнските гробове, напомнят свещениците.

За живите на помена се приготвя "коливо" - варено и подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино, а в по-ново време се добавят и плодове, сладки и всичко друго, което сме приготвили от сърце.

Житното зърно "няма да оживее, ако [първо] не умре" (1Кор. 15:36), затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста кръв в тайнството на светото причастие (Иоан 15:4).

Поменът се прави на гроба, в църква или у дома

Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелието и апостолски текст. 

Наред с молитвите, за помен за близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост към болни, бедни и нуждаещи се от помощ, както винаги Господ иска и очаква от нас, съветва православната църква.

"Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите, в спомен на Великата събота преди Възкресение, и задушниците, каквато е тая пред Великия пост.

На тая събота е задушница, защото на следващия ден, неделя на Месни заговезни, с евангелското четене се припомня картината на Страшния съд.

Великият пост се започва от понеделник след сиропустната неделя - Сирни заговезни", пише Доростолският митрополит Иларион.

Според народното вярване обаче на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино.

Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.

Денят на голямата Задушница преди Месни заговезни всяка година е различен, защото зависи от датата на Възкресение Христово (Великден). Тази година големият празник е на 24 април.

За една календарна година обикновено Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден (Черешова), около Димитровден и Архангеловден.