Без изненади: На дъното сме по разходи за здраве и социална защита

България е сред страните в ЕС с най-малко заделяни средства за социална защита - по 675 евро на човек, и за здраве - по 241 евро на човек, отчита анализ на "Евростат" за финансирането на секторите здраве и социална защита през 2011 г.

Перото социална защита включва разходите на правителствата за: болест и инвалидност, старост, семейство и деца, безработица, жилище, обезщетение в натура и социално изключване.

По тези показатели най-висок е делът на отделяните средства в Дания - 25,2%, Франция - 23,9%, и Финландия - 23,7%.

Най-нисък е този процент в Исландия - 11,7%, Словакия и Кипър - по 12%, и Латвия - 12,1%.

За България този показател е 12,9%. Разделени на човек от населението обаче

средствата за социална защита са най-малко в България - по 675 евро на човек

Следват Румъния - 868 евро на човек, Латвия и Литва - по около 1200 евро на човек, Унгария - 1700 евро на човек.

Най-значителни са средствата за социална защита на един жител в Люксембург - по 14 862 евро на човек. Следват Дания - по 10 892 евро на човек, Финландия и Швеция - по 8 000 евро на човек, Австрия, Франция и Белгия - по около 7 000 евро на човек и др.

В сектора здраве България отново е сред страните с най-малко заделяни средства: Румъния и Кипър са в дъното с по 3,4%, Латвия - 4,1%, България - 4,6%, Полша - 4,7%.

Най-много средства за здраве се заделят в Дания и Холандия - по 8,5%, Франция - 8,4%, Великобритания - 8%.

Разделени на човек от населението България е на предпоследно място в класацията

по най-малко средства за здравеопазване: 241 евро на един жител. В дъното е Румъния - с по 208 евро на жител за здравеопазване.

В Латвия за здраве се заделят по 400 евро на човек, в Литва - 500 евро, в Естония - 600 евро, в Словакия - 700 евро и т.н.

Най-много средства за здраве на жител се отделят в Люксембург - по 3 900 евро. Следват: Дания - по 3 600 евро, Холандия - 3 000 евро, Белгия, Австрия, Швеция и Финландия - по над 2 500 евро и др. 

В здравеопазването не може да съществува думата "лимит", коментира в интервю за БТА Иван Димитров, председател на федерация "Български пациентски форум".

Според него докато има монопол, няма да има конкуренция, а липсата на конкуренция води до липса на качество: след като има една здравната каса, не може да получиш и услугите, които са ти необходими.

През последните 5-6 години съдебните дела на пациенти са около 250, но в тях се включват и делата, заведени от лекари срещу различни институции, основно срещу здравната каса, съобщава председателят на федерация "Български пациентски форум".

Следва цялото интервю:

- Какво съветвате българския пациент?

- Задължително, когато се накърняват правата му и достойнството му, да сигнализира пациентските организации. При нас има много добри юристи. Ние, като пациентски организации, сигнализираме и медиите, за да се разбере, че всички имаме права и държавата е длъжна да се съобразява с тях, а не само ние - с държавата.

- Какво се случва със закона за правата на пациента?

- Не е стигнал нито до парламентарната здравна комисия, да не говорим до пленарна зала. Пускахме законопроекта за правата на пациента няколко пъти до здравната комисия, но досега не е имало директно разглеждане, освен по времето на Тройната коалиция, но тогава не беше приет.

- Как се обяснява това "задържане" на процеса с изготвянето и приемането на закон за правата на пациента?

- В една държава, в която няма ясни правила, властват определени структури и не може да има вариант за права и задължения на пациента. Пациентът е длъжен да си плаща здравните осигуровки, но той не може по презумпция да има задължения. На този етап това, че никой не иска да разглежда и приема закон за правата на пациента, означава, че вакуумното пространство трябва да съществува и пациентът не трябва да има изисквания към здравната система.

В закон за правата на пациента би имало правила, по които ще трябва да работи здравната система, така че пациентът да получава качествено лечение. Липсата на такъв закон позволява на определени структури да не се съобразяват с такива неща.

- Знаете ли колко са делата, заведени срещу Министерството на здравеопазването, НЗОК или срещу отделни лекари?

- Доста са вече. По данни на главния юрист на федерация "Български пациентски форум" Асен Георгиев към момента има 6 висящи дела срещу Министерството на здравеопазването, 2 - срещу НЗОК и близо 20, заведени срещу различни болници.

През последните 5-6 години съдебните дела са около 250, но в тях се включват и делата, заведени от лекари срещу различни институции, основно срещу Здравната каса.

От началото на тази година има две дела, заведени от пациенти. Всеки ден се срещаме с хора, които искат да завеждат дела срещу системата.

- Кои пациентски права се нарушават най-често?

- Сгрешени диагнози, сгрешено лечение, забавено лечение, забавено издаване на протоколи за лекарства, неправилно информиране на пациент, не навреме оказана медицинска помощ.

- Как се обяснява това нарушаване на правата на пациента?

- С липсата на закон, който да защитава пациента. Опитваме се като пациентски организации да накараме държавата да ни защити или да се съобразява с нас, в крайна сметка всички сме граждани на тази държава - плащаме данъците си и държавата е длъжна по Конституция да осигурява на нуждаещите се адекватно лечение.

- След като нямаме такъв закон, може ли човек да се позове на Хартата за правата на пациента?

- Да, позоваваме се на Хартата, водят се съдебни дела, но глобите, на които са осъждани различните институции, кой ги плаща - ние, всички. Дори да се осъди Министерството на здравеопазването, санкциите се плащат от данъкоплатците. Не се търси персонална отговорност, а когато се потърси такава, тогава ситуацията ще бъде по-различна.

- Мислите ли, че има лекари, които умишлено укриват от пациентите информация на какво имат право, плащайки здравните си осигуровки?

- Да, ние сме сигнализирали и Българския лекарски съюз за това. Имаме много добри лекари, но за съжаление има и такива, които умишлено изкривяват информация.

Получаваме достатъчно сигнали за различни болници, че има лекари, които лобират за определени консумативи или изделия. Има неправилно поставени диагнози, които водят дори и до смърт.

- Има ли право лечебно заведение да крие информация от пациента за диагнозата му, да отказва да му предостави документи или епикризи?

- Не, това е безумие. Има болници, които не предоставят документацията за заболяването на пациента, като така ограничават възможностите му да потърси второ мнение. Това е едно от основните нарушения на правата на пациента. Подписването на т.нар. информирано съгласие също е много неясно.

- Имате ли данни за злоупотреби с процедурите "информирано съгласие", с "избор на екип"?

- Да и ние бяхме много против това да се узакони този рекет. Хора ни сигнализират, че лекуващи лекари са карали пациенти да ги посочат като "избор на лекар".

Включително и голяма болница, която караше пациенти на хемодиализа да "избират" коя медицинска сестра да извърши манипулацията. Личните лекари злоупотребяват с това, че още на 5-то число на месеца са изчерпани направленията им за специалист - това не е възможно.

Не сме против лекарите и не работим срещу тях. Има не малко случаи, в които пациенти не следват лекарската терапия, състоянието им се усложнява, а после упрекват лекаря. Проблемът е, когато стриктни пациенти попаднат на лекари - търговци.

- Трябва ли НЗОК да бъде монополист?

- Докато има монопол, няма да има конкуренция, а липсата на конкуренция води до липса на качество. След като има една здравната каса, не може да получиш и услугите, които са ти необходими.

Трябва да отпадне монопола на НЗОК. Не сме съгласни и с методиките на НЗОК, с лимитите, наложени от нея.

Думата "лимит" в здравеопазването не може да съществува. През годините непрекъснато под различни формулировки съществуват лимити.