Музей разказва за дните на Левски в затвора

В "Затвора-музей" във Велико Търново представят нови данни и факти за времето, в което Васил Левски е бил затворен там, разказа за БТА Светла Атанасова - уредник на единствения у нас музей-затвор.

Той е бил изграден през 1854 г., непосредствено до турския конак, познат днес като Музей "Възраждане и учредително събрание". Това е единственият ориенталски музей-затвор, запазен у нас, посочи тя. Като музейно пространство помещението е оформено през 2001 г. Функционира до 1954 г., но възрожденската му част е съхранена в автентичен вид.

От тогава досега интересът през всяка изминала година се увеличава, защото все повече българи искат да се докоснат до автентичната атмосфера, в която са пребивавали българските революционери, посочи Атанасова. Възстановен е интериорът на три от килиите и карцера, които са функционирали по времето на борбите за национално освобождение. В помещението за мъчения са представени уредите, с които са извършвани инквизиции, както и описание на най-често прилаганите изтезания.

В коридора на първия етаж върху табла са изписани имената на 399 поборници, лежали в Търновския затвор. Върху отделно фототабло са портретите на най-значимите личности, затваряни тук - сред които Филип Тотю, Стефан Караджа, Тодор Каблешков, Бачо Киро, Георги Измирлиев, Тодор Кирков.

Апостолът на свободата Васил Левски е лежал в Търновския затвор от 28 до 31 декември 1872 г., след залавянето му в Къкринското ханче на 27 февруари, обясни Атанасова. Тогава ловешкият каймакамин не успява да установи със сигурност самоличността на бунтовника и го изпраща в Търново за разпознаване. На следващия ден Левски е доведен в Търново и затворен в Търновския затвор заедно със своите съратници Никола Цветков - Бакърджията и Христо Цонев - Латинеца. Той е бил в самостоятелна килия, за да не общува с останалите затворници.

Левски не е подлаган на мъчения, посочи уредникът. Според историците причината за това е, че е трябвало да бъде запазен жив за предстоящия процес в София. В сградата на турския конак Левски е бил разпитан три пъти. На третия път той признава самоличността си, сочи историческата справка.

Вестта за залавянето на Васил Левски всява смут в редиците на Търновския революционен комитет, тъй като съществува реална опасност за разбиване на създадената комитетска мрежа. На извънредно заседание членовете на Търновския революционен комитет, сред които Христо Иванов - Големия, Иван Хаджидимитров - Заралията и Христо Караминков - Бунито решават да проверят какво е здравословното състояние на Апостола и да предприемат мерки за неговото освобождаване.

Според Светла Атанасова, тези данни са отразени в спомените на Христо Иванов-Големия и днес голяма част от историците ги оспорват с твърдението, че за да бъде организирано бягството от затвора е трябвало да бъде създадена по-мащабна организация. Тъй като интересът към тази част от историята е голям ние разказваме и двете версии, посочи тя.

Атанасова уточни, че според спомените на поборника планът е предвиждал конакът да бъде запален с факли и в суматохата затворниците да избягат. Факлите обаче падат на плочника и пожар не възниква.

Направен е и втори опит за освобождаването на Левски, според който е трябвало да бъде нападнат турският конвой, който ескортира Левски до София. За съжаление, конвоят потегля от Търново много преди революционните дейци да пристигнат на мястото на засадата, посочи Атанасова.

Днес в Музей "Възраждане и учредително събрание" се съхраняват лични вещи на Левски. Експонирани са дяконският орар на Апостола, двата печата на Българския революционен централен комитет, част от черга и снимка на Апостола с автограф.

На 18 февруари Затворът-музей във Велико Търново ще приема посетители безплатно по повод 142-годишнината от гибелта на Васил Левски, съобщиха от пресцентъра на Регионалния исторически музей във Велико Търново.