В Древна Кападокия съществувал град на милосърдието, наречен Василиада, на името на основателя му - светеца Василий Велики. В този град намирали подслон и утеха бездомни, болни, сираци и възрастни. Днес един дом за стари хора на края на България носи името „Свети Василий Велики”, но ще се убедите, че последното нещо, което са намерили обитателите му е утеха. Това разказва в началото на своя репортаж Мария Милкова от Нова ТВ.
Нечии майки, бащи, любими, в края на живота си вече са се превърнали в тежест. Преди няколко месеца Виолета решава да настани майка си в дом за стари хора. Дъщерята живее в Добрич, а майката във Видин - твърде далеч, а възрастната жена има нужда от постоянна помощ и грижи.
„Цял ден сама си седя тук затворена, няма с кого две думи да си продумам”, казва Елена, майката на Виолета.
„Тя не иска да дойде при нас. На нас това ни е огромен разход да идваме всеки месец”, казва Виолета Якова.
Когато се озовават в дома за стари хора обаче, реалността ги потриса.
„Пълно безобразие! Мизерия и гадория!”, казва възмутена Виолета. Въпреки, че друго свободно място в домовете във Видин няма.
Виолета прибира майка си. Екипът на телевизията решава да посети приюта със скрита камера, за да види какво ще им покажат като обикновени граждани.
Представят се за семейство, което иска да настани баба си. Още с отварянето на вратата ги лъха тежка миризма на застояло, урина и мухъл. Отвеждат ги на третия етаж. Тяхната баба ще е в същата стая, където е останала едва 2 часа майката на Виолета.
"Студено е. Не бихме си съблекли палтата си", казва репортерът.
„Вижте, нещата седят така - слабо е парното, въглищата, които са ги докарали, са такива - горят, но не отдават такива калории, че да ни загряват. Ние нямаме вина вина за тази работа, Въобще не ни питайте, само се ядосвам”, обяснява социалната работничка в дома.
Долу ситуацията не е по-различна. Банята шокира екипа на медията. На този етаж се оказват само лежащи.
„Грубо е, но те ни го носят буквално от болницата, в носилка. Аз съм социален работник, да реша да работя с тези хора, няма с кого да работя - трупове”, възмущава се социалната работничка.
Лекар няма в дома, на повикване е от Кула. Има само санитари и медицински сестри. Досега лежащите на първия етаж не са имали и рехабилитатор.
„Нощем имат нощен санитар, имаме и сестри, но като почнат отпуските, персоналът ни е малко на брой и нямаме нощно време сестри”, казва още социалната работничка.
За тези условия всеки домуващ дава до 70% от пенсията си, в зависимост от консумативите на месец.
„Целият трети етаж, вие предполагам сте видели, в какво състояние е. Това е от старата ВиК инсталация от 1962 година. Не е сменяно, правим козметични промени, всяка година се опитваме с наши средства, колкото можем”, обяснява Илияна Цанова, директор на дома за стари хора „Св. Василий Велики”.
Владимир Владимиров, който е лекар по професия и бивш шеф на Спешната помощ в Кула, разказва, че последният ремонт на сградата е бил през 2009 г. и то частичен.
„Третият етаж, трябва да призная, наистина не е ремонтиран. При този ремонт не е сменена ВИК инсталацията. От миналата зима се появиха проблемите. Ако в стаите има мухъл – това означава, че самата хигиена ежедневна може да е занижена. Вече, ако е въпрос на теч – да трябва да се реагира”, казва кметът на Община Кула Владимир Владимиров.
Целия репортаж и каква е ситуацията в друг дом за стари хора - само на 60 километра от Кула, в село гара Орешец, вижте във видеото.
