Н аправихме този клип, за да ви покажем как отпразнувахме Великден. Това, че дъщеря ни Микаела е със Синдром на Даун не променя нашите празници и традиции, ние водим един нормален живот, разказва Силвена Христова от Варна.
Красимир Ламбов и Силвена Христова са семейство от гр. Варна с две деца - Крис и Микаела, която е със Синдром на Даун. В своя проект „Живот със Синдром на Даун” те ще разкриват не само забавната част от своя живот, но и предизвикателствата, които им се налага да преодоляват ежедневно. Проектът е финалист в най-голямата социално отговорна инициатива на "Нова Броудкастинг Груп" – ПРОМЯНАТА.
Много хора, които не са запознати с диагнозата мислят, че животът на семейства с такова дете е трагедия, с този клип показваме точно обратното. Затова и се превърнахме във влогъри, които тепърва започват, да споделят живота на семейството си, за да запознаем обществото с диагнозата и да покажем, че въпреки трудностите ние можем и да се радваме на живота. Надяваме се да провокираме хората с този клип, да ни последват в нашия канал "Живот със Синдром на Даун" като се абонират за нас, както и в страницата ни във Фейсбук.
Ние много държим, да запечатваме хубавите спомени със снимки и най-вече видео.
Сестра ми е със Синдром на Даун, но това не ми пречи
Синдром на Даун – "синдромът на любовта"
Крис и Микаела са много емоционални, много палави и очакващи с желание и нетърпение всеки празник. Винаги е голяма лудница по време на подготовката по празници и е много хубаво, когато се съберем всички заедно. Задължително децата се включват в украсата, боядисването и най-очакваното - търсене на скритите от Великденския заек яйца. Огромно удоволствие е да ги наблюдаваш, когато ги откриват.
С клипа искаме да покажем, че въпреки диагнозата Синдром на Даун ние се забавляваме и празнуваме, имаме нормално ежедневие, казва Силвена.
То е понякога доста по-динамично и натоварено от това на останалите семейства - водим Микаела на терапии с логопед и психолог, налага се да правим профилактични прегледи редовно, но през останалото време ние живеем така, както ни се иска. Защото не приемаме диагнозата като присъда, а като начин на живот.
Хората ще видят, че въпреки диагнозата Синдром на Даун, ние нямаме различно отношение към Микаела и към Крис. Правим едни и същи неща в ежедневието и по празници. Животът до голяма степен е такъв, какъвто си го направиш.
Много е важно да споделим, че по никакъв начин не подценяваме възможностите и развитието на Микаела, само защото е с една хромозома в повече. Нашето отношение към двамата е еднакво, тя изключително много копира батко си и това много й помага.
Дали оцеляха яйцата преди борбата на Великден, може да видите в клипа? :)
Искаме да споделяме моменти от нашия живот, за да покажем какво е да има в семейството дете със Синдром на Даун. Повярвайте, не е страшно :)
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!