"Квадрат 500" започва да се руши, виновни няма (видео)

С негът и минусовите температури са вероятната причина да падне част от мазилката в две от залите на "Квадрат 500". Според служители сградата се отоплява само частично заради неработещи климатици.

Пространството, известно и като българският Лувър, бе 

открито преди 8 месеца след ремонт за 27 милиона лв.

като сумата само за подготовката на експозицията възлиза на 470 хил. лв.

Въпросните зали са затворени за посетители, произведенията на изкуството са изнесени, а на мястото бе представител на "Главбулгарстрй" (фирмата-изпълнител),.видя репортер на Vesti.bg.

"Поради възникнал технически проблем в една от инсталациите в сградата на Националната художествена галерия (НХГ) на ул. „19-и февруари” № 1, част от мазилката от таваните в зали № 12 и 13 е паднала. На първо място, трябва да подчертаем, че няма пострадали и няма опасност за живота и здравето на посетителите на НХГ, тъй като залите бяха своевременно затворени за публика", се казва в съобщение на НХГ.

"Специалистите в музея са предприели действия за осигуряване безопасността и на произведенията на изкуството. Тъй като договорът за ремонт на сградата включва гаранционен срок, фирмата-изпълнител ще предприеме съответните действия по отстраняването на проблема в инсталацията и по възстановяването на падналата мазилка", отбелязват още от НХГ.

Вярно е, че

сградата има 5-годишен гаранционен срок, но проблемът не касае нашите гаранционни отговорности

се казва в официална позиция на "Главбулгарстрй". От там изтъкват следните причини: Сградата е частично реновирана, както в част „Отопление, вентилация и климатизация“, така и в част „Архитектурно-строителни работи“, съгласно проект, предоставен от възложителя по договор. В договора няма предвидени строително-монтажни работи за подобряване топлоизолационните характеристики на сградата - не е подменяна старата дървена дограма и няма нови топлоизолации. Вентилационната система също не е подменяна.

Въпреки това, посочват от "Главбулгарстрй", в рамките на коректните взаимоотношения, а не поради гаранционни задължения, поехме ангажимент за съдействие при точното установяване на причините, довели до дискомфорт в част от залите на сградата, както и за евентуални технически решения по отстраняване на възникналия проблем.

Идеята за Национална галерия „Квадрат 500“ иман почти 17-годишна история, преминала през седем министри на културата. През април 1999 г. Емма Москова (1997-2001 г.) поставя началото, като създава работна група, която стига до извода, че комплексът от сгради е подходящ единствено за музей на изобразителните изкуства. Тогава e освободена и сградата на Техническия университет, който се изнася изцяло в кв. „Дървеница“ в София. В мандата на Нина Чилова сградата е почистена, а по времето на Стефан Данаилов се укрепва северното крило, където са предвидени голяма зала за експозиции, хранилища и реставрационни ателиета. 

При управлението на ГЕРБ, в първия си мандат, министър Вежди Рашидов сключва договор за европейско финансиране на проекта по оперативна програма „Регионално развитие“. По негово време се организира публичен конкурс за проектиране на Съвременен музеен център в „Квадрат 500“, спечелен от архитект Янко Апостолов. Проектът е приключен във втория мандат на Рашидов като министър на културата. 

Близо 2000 произведения са разположени на 16 000 кв. м в 28 зали на четири етажа. Половината от изложените творби са на български автори, а другата половина е от Европа, Азия, Африка и Америка. Най-старото родно произведение е "Портрет на Неофит Рилски" от Захари Зограф от 1838 г., тук са и "Ръченица" на Иван Мърквичка, "Връщане от пазар" и "Контрабандисти" на Ярослав Вешин. Има и работи на Владимир Димитров- Майстора (на снмиката долу), Борис Денев, Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Жеко Спиридонов, Андрей Николов, Никола Петров, Елена Карамихайлова, Васил Стоилов, Бенчо Обрешков...

Сред най-новите произведения са три платна на Жорж Папазов, откупени през 2012 г. от парижка галерия. Има и живопис на Христо Явашев (Кристо) от студентските му години, а от скулптурите могат да се видят "Сатир" на Жеко Спиридонов и "Убийството на Св. Стефан" на Марин Василев. Най-ранната чужда творба е "Кръщение Христово" от края на 15-и век, най-вероятно излязла от ателието на Андреа дел Верокио, представител на Флорентинската школа по време на Италианския ренесанс. С висока художествена стойност е датираната от 1526 г. олтарна композиция "Мадоната с Младенеца, Св. Роко и Св. Себастиан" на Джовани Росо. Живописта на Източна Европа е представена от художници от Русия, Литва, Румъния, Сърбия, Хърватия, Чехия, Унгария, Германия. Изкуството от Централна Америка включва забележителни керамични произведения от класическия период (200 г. пр. Хр. -  900 сл. Хр.),, принадлежали на цивилизацията на маите ,колекция керамични фигури от остров Хайнан, уникална сбирка от Еквадор от предкласическия период, забележителен съд за тамян и няколко съда от глазирана и оцветена керамика от Перу.