Крадена невеста от Баничан

Ж изненият цикъл на хората в миналото е бил заключен от Димитровден до Гергьовден. През зимните месеци жените се събирали и се заномавали с къщната работа. Тъкали, бродирали, шиели... Припомняли си стари обичаи и възрастните предавали знанието на по-младите. С една жена събрла и съхранила традициите на своя край и род, ни разказва Елеонора Гаджева.

Шарената кърпа се вдигна и под нея грейна лицето на младо момиче. Красиво, меко излъчване, спокойно, зареждащо. Така се случи срещата ни с Румяна Джибова от Баничан. Търсих човек, съхранил и предал истории за нашето минало, а намерих повод да се гордея, че се докоснах до разкази, която не трябва да бъдат заровени, нито забравени.

„Групата за автентичен фолклор към читалище „Изгрев” в село Баничан съществува повече от 13 години. В нея участват няколко поколения, баби, майки, дъщери и внучки, най-възрастната жена е на 75 години. А живата памет и неизчерпаемия извор на информация е 93 годишна жена от селото”, Румяна Джибова, говори, разказва, прекъсва за кратко и отново се връща към разговора ни. Приятно ми е да слушам гласът й, връща ме в детството, когато присядах някъде в ъгъла и слушах историите на моята баба. 

„Когато преди години, се захванах да търся информация, да възпроизвеждам ритуали, да съхранявам запазеното..., не го правех с конкретна цел. Сега след всичко, през което съм минала знам, че така ми е било отредено. От дете обичах да слушам приказки от моята баба. Непрекъснато разпитвах, за този обичай, за онази носия. С времето, колкото по-надълбоко се ровех, толкова повече неща ми се разкриваха. Давам си сметка, че не всеки би се захванал с моята работа.  При мен е закодирано, част от същността ми, която трябва да развивам. Всичко, което днес пресъздаваме с групата е върху основа от стари обичаи правени някога в Баничан и предадени от нашите майки и баби. Все традиционни обичаи - Еньова буля, Любения колак, Крадена невеста, Нижене на прабур, Гергьовден. Опитваме се да ги показваме максимално близо до автентичния им вариант, както са създадени преди столетия, така както толкова време се е съхранила и баничанската носия и баничанските плетени чорапи.”

Шарките по престилките, по ризите и чорапите са най-цветните и живи, които съм виждала някога, живи истории от цветни конци.

„До днес е запазена старата носия с баничанските поли, синя и бяла сая, най-старата е от пред 200 години. Съхранили сме и плетката на известните баничански чорапи, от старите жени знам, че в нашето село са се използвали 7-8 вида мотиви, които правят тези чорапи неповторими, затова толково ревностно ги пазим. Характерната баничанска престилка има 14 модела и всеки от тях е запазен така както ги е плела баничанката. Всичко е направено само от естествени материали – вълна и памук. С богати бродерии. Навремето е било срамно на Великден или на Коледа, момата и младата жена да се покажат с бяла риза, небродирана. Идеи за мотивите върху престилката, по чорапите, върху ризите, баничанката е взела от бита на хората и от природата. Втъкала е вечния стремеж към хармония с природата. На чорапите има избродирани звездички или котешки стъпки. Хубавото жълто на слънцето, втъкано в престилките е благодарност и поклон към силата на природното светило.”

На двора група жени шушукаха весело, докато се приготвяха за ритуала „Крадена невеста”. Пристъпваха от крак на крак, за да се стоплят и приглаждаха притеснено престилките си. Най-малката подръпваше кърпата на баба си, позираше и се усмихваше на шегите ни. „За всеки ритуал си има песен, която го съпровожда. Много се е пеело в нашето село, не е минавал празник, седянка или сбор без песен. Освен това сме известни и с двугласовото пеене. Тежки, кахърни песни, изпълнявани по време на жътва. Както пеели така и разговаряли, от едната страна на селото захващали песен, а от другата страна допълвали. Хем жънели, хем разговаряли. Другите песни се пеели от жените по седенките. Времето след Димитровден, когато работата на полето приключвала и жените започвали да се събират. Жизнения цикъл на хората бил от Гергьовден до Димитровден, и от Димитровден ден до Гергьовден.     

Пълният текст, може да прочетете на: http://eleonoragadjeva.com/authors-book-page/more-articles-list/pripqvani-prikazki/