Красимира Величкова: На хората им е трудно да повярват, че жестът им може нещо да промени

Красимира Величкова е изпълнителен директор на Българския дарителски форум (dfbulgaria.org) – най-голямото сдружение на дарителски организации в страната, включващо над 40 фондации и корпоративни дарители. Тя има седемгодишен опит в неправителствения сектор, като основен фокус на нейната работа е анализът и привличането на различни източници на финансиране за НПО, свързването на интересите на гражданските организации с възможностите за тяхното подпомагане от страна на бизнеса, на частни дарители и международни програми.

- Съвсем скоро бе публикувана последната класация за дарителството, в която България отново е доста назад. Има ли все пак някаква позитивна тенденция, повече българи ли отделят средства за каузи или за хора в нужда в сравнение с предишни години?

- Да, ние наблюдаваме такава тенденция и тя е устойчива през последните няколко години. Обемите на даряваните средства се увеличават, не само като пари, но и като дарени стоки и услуги, доброволен труд, включването в различен тип инициативи.

През 2012 г. са дарени 137 млн. лева. Като част от БВП у нас дарените средства са 0,1%, докато в САЩ те са 2%, т.е. имаме много голямо поле за развитие.

Има нещо, което е специфично за България - масово даряват т.нар. институционални дарители – компании и фондации. В страни като Англия, САЩ, там, където филантропията наистина е начин на живот, около 70% от даренията се формират от физически лица, от дарения на индивидуални дарители, докато у нас това е 3-4 %.

В България много повече са даренията, които са част от стратегическите програми на дадени организации и компании, а хората се включват по-активно, когато има голям хуманитарен проблем и апел – за лечение на деца, за пострадалите от земетресението, от наводнението в Бисер.

Нашите впечатления са, че хората не вярват или трудно вярват, че техният жест, тяхното включване може нещо да промени. Но въпреки това, особено през последната година, забелязвам една много радостна тенденция - по-заможни хора, които така или иначе са дарявали през последните години, започват да създават свои организации и да се ангажират по-сериозно с благотворителни дейности и с каузи, с които те искат нещо да променят.

И това е много добре, защото за истинската устойчива благотворителност можем да говорим, когато тя се прави от хората. Добре е, че корпоративната социална отговорност става част от вътрешната култура на българските компании, но когато човек лично е ангажиран, когато е успял в отсрещния да види себе си и да иска да направи жест, тогава това не е въпрос на чужд приоритет, а на личен и мотивацията е много по-голяма.

- Според проучването 7% от българите са отделили време за благотворителна кауза, включили са се като доброволците, не е ли много нисък този процент?

- Два са факторите за това малко участие на хората и те са свързани с липсата на информираност. Организациите, които работят за различни каузи, трудно общуват със своите потенциални дарители и съмишленици, те са много вгледани в директните си дейности, нямат и достатъчно хора, за да разпространяват идеите си.

Освен това много малко са в България механизмите, платформите, които предлагат различни възможности. От тази година имаме вече онлайн платформата Time heroes. Над 136 140 каузи бяха представени на тази платформа за набиране на доброволци, около 2 хил. доброволци бяха привлечени за една година, което показва очевидната липса на платформи, на които да се има доверие и да свързват нуждаещите се с дарители или с доброволци.

Хората трудно се ориентират и поради факта, че трудно живеем, поради факта, че много от ценностите ни са поставени на изпитание в момента, много от хората имат оправдание защо не се включват, не даряват, не участват и не допринасят и тяхното оправдание е, че няма смисъл, че няма да донесе нищо.

Затова е много важно да показваме примери, да разказваме истории, които от една страна са вдъхновили хора да участват, а от друга – да се покаже разликата, да се покаже какво от това, че си участвал, какво се е променило.

През януари планираме да започнем кампания за редовното дарителство и събираме конкретни резултати от работата на организации, които да покажат каква би била разликата за едно семейство например, за един екологичен центъра, за едно дете в институция, ако човек дарява редовно по 10 лв. на месец.

И нещо, което мен и колегите ни беше изумило. В Димитровград има организацията „Подари усмивка“, която работи със семейства в крайна бедност за превенция на изоставянето на деца заради бедност. И там храната за едно четиричленно семейство се купува за 60 лева на месец. 60 лева на месец!

Когато тези примери бъдат показани и се види, че едно малко дарение ще спаси едно или две деца от изоставяне, тогава има то вече има друга тежест и е огледало за това как самите ние живеем и променя ли критериите за успех и неуспех.

- У нас най-често се дарява за деца, а много рядко примерно за организации за защита на човешки права. Как си го обяснявате?

- Да, децата като цяло са приоритет за дарителите във всички сфери – образование, социално включване, здравеопазване. Гражданските права и изобщо организациите, които се занимават със застъпничество, които активно работят и оказват натиск върху институциите за по-добри правила и механизми, за тях е много по-трудно да разкажат и покажат своята дейност и успехи.

Ето аз дадох пример с това семейство, тези организации трудно могат да дадат подобен пример. Те могат да кажат примерно: С вашите средства могат да бъдат обучени Х на брой доброволци, които да бъдат наблюдатели по време на изборите, така че да бъде гарантиран честен изборен процес. Но наистина това са едни каузи, които надскачат базисните нужди в ежедневието или поне така са възприемани. И нуждата от подобна дейност остава на по-заден план, може би и заради факта, че социалните нужди адски много се комуникират в момента в публичното пространство, и другите необходимости се третират като такива, от които можем да се лишим.

Аз самата дарявам редовно за две застъпнически организации, защото вярвам, че когато организациите оказват натиск върху институциите и работят заедно с тях за по-добри решения, това е много по-устойчива инвестиция за промяна.

- Какви са приоритетите на Българския дарителски форум за следващата година?

- Основното е фокусът и говоренето за редовното дарителство, за това, че когато хората, макар и по малко, даряват редовно, могат да променят нещо, да постигнат нещо.

Обсъждаме също създаване на различни платформи за лесни начини за дарения – платформи, които дават възможност на хората, без да им е много сложно, без много административни усилия, те да даряват. Говорим за онлайн и банкови платформи, които в момента по-скоро са в процес на обмисляне и планиране.

- Имате вече успехи по отношение на промяна на законодателството, за да бъде насърчено дарителството, има ли още нещо, към което се стремите?

- Да, отне пет години работа, за да можем да се похвалим с успехи, става дума за отпадането на ДДС-то върху благотворителните есемеси.

Година и половина се борихме с разни регулации във Фонда за лечение на деца, като лимитът за лечение, който пречеше основно за лечението на децата, които се нуждаят от трансплантация.

Също отне време отпадането на забраната да се цитират имената в електронните медии на компании дарители. Тук става дума не само за промяната в регулациите, а и за промяна в разбирането в самите медии, мисленето на журналисти и редактори каква е ползата за обществото от това да има повече дарители и от това те да бъдат съобщавани. Планираме това да бъде част от работата ни следващата година.

Нещо, което по принцип сме обсъждали - остава въпросителната за ДДС-то върху дарения на стоки, което е голям проблем, особено за производителите на храни. Трябва да намерим някакво приемливо решение, така че дарителите да не бъдат ощетявани - от една страна, но и това да не бъде възможна врата за злоупотреби.

Обсъждали сме възможни варианти за създаване на законова рамка за публичното набиране на средства. Подобен тип закони съществуват в страни от Централна и Източна Европа - закони, които регулират кой може да започва кампания за набиране на средства, пред кого се отчита, защото в момента у нас на практика всеки може да започне кампания, което пък води до риска от неистински кампании, а когато има злоупотреба, това влияе на отношението към всички кампании. В същото време отчитаме, че живеем в такава среда, особено по отношение на лечението на хора, така че не бива и да се създават много административни трудности и трябва да има възможност да бъде спасен човешки живот.

Положителна тенденция за тази година е невероятната енергия, която събра каузата на бежанците. Много впечатляващо е колко много хора имат тази чувствителност, готови са да жертват време, пари, свои вещи, които даряват. Организацията „Приятели на бежанците“ правят страшно много неща, което показва, че има огромен потенциал.

На фона на всички новини, свързани с бежанците – ксенофобия, липса на адекватен ангажимент от страна на държавата, това, което става в социалните мрежи, в медиите, това, което правят хората, е океан от енергия. Това е един много светъл пример за това, че във всеки от нас може да бъде събудено това желание да се прави добро, просто трябва да се намери каузата.

- Вие сте и член на Обществения съвет на Фонда за лечение на деца, там какво предстои?

- Във Фонда за лечение на деца амбициите на Обществения съвет са в две посоки. В момента фондът плаща за лечение в България за медицински консумативи, примерно при ортопедични операции за импланти, протези – те се поемат от фонда, когато не се плащат от НЗОК.

През последните две години обаче се оказа, че 50% от бюджета се използва за такъв тип процедури, а не за спешно лечение на деца в чужбина, което не може да се извърши тук по обективни причини.

Ние искаме да направим така, че здравната каса да включи към клиничните пътеки тези медицински консумативи за децата до 18 г. като начало, а след това и за възрастните, и плащането им да става по клиничните пътеки.

Причината е, че в момента се получава неравнопоставеност - достъп до тези консумативи имат само децата, които кандидатстват, а останалите деца?

На практика фондът плаща за диагнози, които не изискват суперспешност. Но ако едно дете счупи крак и има нужда веднага от операция и пирон, то не може да чака процедурите, т.е. има неравнопоставен достъп за всички български деца, а ако тези процедури се поемат по клинична пътека, това няма да е така.

Освен това фондът не може да контролира цените на тези медицински изделия. Процедурата е такава - идва молба от дете с мнение на лекар и фондът плаща, но дали цената е такава... Докато здравната каса има повече механизми да контролира тези процеси.