Кой как си вари ракия у нас и какво позволява законът

Към днешна дата валидните регистрации на специализирани малки обекти за дестилиране или т.нар. "казани за ракия", са 1410 за цялата страна.

Това съобщиха за БТА от Агенция "Митници", която води отчет на производителите, съгласно действащото законодателство. Служителите на митническата институция извършват и проверките за незаконна дейност и нарушения във връзка с дейността по изваряване на алкохол. Освен рутинни проверки на регистрираните обекти, се проверяват и сигнали за нерегистрирани казани за ракия, съобразно сезонната им дейност.

За последните две седмици, само в района на митници Русе и Свищов, където вече е започнало изваряването на плодови ракии, са констатирани 20 случая на нерегистрирани обекти.

Най-честите нарушения, които проверяващите установяват, са изваряване на алкохол в нерегистриран обект, както и неправилно отчитане и облагане с акциз на алкохола, изварен в регистрирани обекти.

При контрола на нелегални съоръжения е важно те да бъдат проверени в момент на работа, тъй като притежанието на подобни нерегистрирани инсталации не е нарушение. Затова обичайно при подобни проверки задържаното количество вече дестилиран алкохол е малко.

Законодателство

Според законодателството "Специализиран малък обект за дестилиране" е този с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително, в който физически лица могат да произвеждат етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове за лично и семейно потребление.

Разрешеното годишно количество е до 30 литра етилов алкохол (ракия) на семейство. За него дължимият акциз е 550 лева за 1 хектолитър чист алкохол или 2,20 лв. за литър 40-градусова ракия.

За всеки литър над 30 л трябва да се заплаща пълната акцизна ставка от 1100 лева за 1 хектолитър чист алкохол или 4,40 лв. за 1 литър 40-градусова ракия.

Казаните подлежат на задължителна регистрация по Закона за акцизите и данъчните складове. Техни собственици или наематели могат да бъдат лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава-членка на ЕС или на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт.

Те подават искане за регистрация на обекта до началника на митницата по местонахождение на обекта преди започване на дейността. Сред големия брой документи, които трябва да приложат са пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете и техния обем.

Санкцията за първо нарушение, според законодателството, е от хиляда до 3 хил. лв. за физически лица и имуществена санкция от 2 хил. до 6 хил. лв. - за юридически лица. При повторно нарушение глобата за физически лица е от 2 хил. до 6 хил. лв., а имуществената санкция за юридически лица - от 4 хил. лв. до 12 хил. лв. Освен глобата, нарушителят дължи и акциз върху незаконно произведения алкохол, а съоръженията се отнемат в полза на държавата.

Домашно пpоизводство

Въпреки строгите санкции, предвидени в законодателството, във всяко българско село се вари ракия. Някои от стопаните, които произвеждат повече плодове, разполагат със собствени казани, а "виладжиите" най-често ползват предлаганата услуга от местен казанджия.

Има сметка да вариш на чужд казан, коментира за БТА Волен Христов - "виладжия", който всяка година ползва реколтата от овошките си на село за производство на домашна ракия. По думите му разходите са около 50 лв. на казан, от които 10 лева се дават на собственика на казана, още толкова - за каруца, която превозва джибрите и съдовете му. Останалите пари са разход за дърва и за захар, от която е нужен килограм за литър ракия. За количеството сварена ракия значение има плодът, от който се вари.

От 100 кг джибри от грозде се получават около 10 литра хубава 45-градусова ракия. Същото количество, но сини сливи, "дават" 10-12 л, а джанките - около 6-7 литра. По това време на годината вече се варят джанките, които узряват първи и трябва да "втасат" не повече от три седмици. През септември обикновено се варят сливите, а след тях и гроздето. Когато се изпие виното, остатъците също се сваряват на ракия.

Ако се варят костилкови плодове, първият половин-един литър от спиртната напитка трябва да се отдели, тъй като съдържа метил, който е вреден за здравето. Ако градусът на ракията падне под 40, консумацията също става вредна, заради съдържанието на отровни органични съединения. Тези количества обаче не се изхвърлят, а се слагат в следващия казан, подготвен за варене, разказа Христов.

За качествена ракия е важно плодовете да са добре узрели и с висока захарност. Ако годината се случи лоша, се слага повече захар, от което обаче боли глава след консумация, коментират специалистите.

Важно е казанът да е с дебело дъно, за да се разпределя равномерно топлината, да не се развалят джибрите и да не прегори ракията, отбеляза Христов. Най-добре е той да е направен от мед, заради нейните антибактериални свойства, казват производители на подобни инсталации.

Стандарт и цени

Преди година от Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки обявиха, че са предложили на Министерство на земеделието и храните да се въведе национален стандарт за материалите, от които могат се произвеждат съдовете за варене на ракия. Идеята е да се избегне дестилацията в казани от ламарина или други евтини материали, които могат да допринесат за замърсяване на спиртната течност и до инфекции. До момента от МЗХ не са обявили позицията си по направеното предложение и подобен стандарт не е въведен.

Казаните от кована мед за домашно производство могат да се купят на пазара на цени между 500 лева за 50-литров казан и около 1000 лева - за 120 литров комплект, показа проверка на БТА.

Казаните с по-голяма вместимост са по-скъпи - около 1600 лв. за комплект от 170 литра и около 1450 за 150 л.