Кой гласува за "Синята коалиция"

Със 75% избиратели, взели твърдото си решение да подкрепят "Синята коалиция" далеч преди началото на кампания Евроизбори 2009, тя се очертава като втората политическата сила след БСП с най-устойчиви и мотивирани партийни симпатизанти.

Сините имат ясно обособен, хомогенен и твърде концентриран електорален профил, съчетаващ в себе си типични характеристики както на десни консервативни партии, така и на партии със свит електорален потенциал.

Формация на столицата и големите градове

Три четвърти от избирателите на "Синята коалиция" живеят в големите градове, а над половината от тях - в столицата. Социалната й база в малките градове и селата е слаба, а поради липсата на среда и сподвижници, от 2007 г. насам допълнително намалява.

По преобладаващо градския си характер коалицията се доближава до ГЕРБ, но за разлика от партията на столичния кмет, чиято сила идва главно от градската провинция, традиционната десница се измества към София и големите областни центрове.

Именно отливът в малките селища към ГЕРБ или някои от новопоявилите се партии на около една трета бивши симпатизанти на СДС и една пета на ДСБ води до загуба на позиции в тях.

Не само като електорална подкрепа, но и като одобрение за лидери и политика. Което означава, че на настоящите парламентарни избори коалицията ще може да разчита в много по-голяма степен на разширяване и максимализиране на вота в големите градски центрове, отколкото на географско разширение.

Засилва се концентрацията на избиратели с високо образование и социален статус

Много категоричен е и образователният профил на сините симпатизанти. Близо 60% от тях са с висше образование, едва 4% - с основно. Няма друга партия с толкова висок образователен статус.

Донякъде с подобен профил се очертава и НДСВ, но не в така силно изразени пропорции.

Обратното, при основния конкурент вдясно, ГЕРБ, преобладават хората със средно образование.

Елитарният профил на настоящите симпатизанти на "Синята коалиция" обаче може да се окаже нож с две остриета. От една страна, той значително улеснява комуникацията, ориентацията на избирателите и представителството на интереси. От друга страна обаче, подобна концентрация в тясна хомогенна прослойка минимализира шансовете за разширяване на влиянието към по-широка социална база.

Показателна в това отношение е промяната в профила на сините симпатизанти в резултат от коалиционното обединение между СДС и ДСБ.

Ако през 2007 г. типичните привърженици на ДСБ са с елитарния образ - високо образовани, с типични консервативни ценности, от средите на интелигенцията, високите позиции на частния бизнес, над една трета от тях - от по-възрастните избиратели с реституционен капитал, симпатизантите на СДС са по-разнолики, с по-либерални възгледи, по-необременени откъм авторитети и което също е много важно, с относително по-нисък статус - и като професионална позиция, и като доходи.

В резултат на тези различия общият за избирателите и на двете партии негативизъм към управлението на тройната коалиция води до два противоположни процеса.

Значителна част от по-нискостатусните избиратели, възприемащи себе си като постоянно губещи, се радикализира и преминава първоначално към "Атака", а по-късно към ГЕРБ, РЗС или "Лидер". На тази тенденция се дължи загубата на позиции на "Синята коалиция" в малките селища с неблагоприятна икономическа среда.

Обратното, при по-високостатусните симпатизанти, които макар и критични към управлението, имат по-дългосрочен материален и социален ресурс, протича процес на втвърдяване и мобилизиране на ценностно и идеологическо равнище. В противовес на първите те не са разбягват, а се сплотяват, водени както от перспективите за участие в управлението, така и от желанието за реабилитиране стойността и принципите на правителството на ОДС.

На енергията от това обединение се дължи не просто добрият резултат на "Синята коалиция" на евроизборите, но и приливът от близо 30 хил. гласа в сравнение с 2007 г.

Така обаче поради едновременното разпръсване на по-широката и разнообразна периферия и засилването на по-хомогенния център коалицията между СДС и ДСБ не води на този етап до разнообразяване профила на симпатизантите й и респективно до разширяване на нейната социална база.

Напротив, "Синята коалиция" се структурира и съсредоточава още по-силно във високообразованата и по-високодоходна интелигенция, частен бизнес и пенсионери от най-големите градски центрове.

Тенденция към застаряване

Мнозинството от поддръжниците на консервативната формация в България са от поколението, което в прехода от своята младост към зрялост е белязано от духа на 60-те години.

Всеки втори избирател на "Синята коалиция" е над 50 години, а делът на младите поддръжници бавно, но устойчиво намалява. Свежа струя и начален симптом за евентуална нова тенденция е фактът, че от новопривлечените по време на еврокампанията 2% гласове 40 на сто са на млади хора.

Ако това продължи, "Синята коалиция" би могла да се възползва от по-голямата концентрация на млади, активни образовани професионалисти в големите градове, които да привлече към себе си. В тези групи обаче конкуренцията с ГЕРБ и НДСВ е голяма, а рационалното съпоставяне на политики, личности, стил на поведение и начин на говорене е по-силно, отколкото във всички останали.

очно тенденцията към застаряване в най-голяма степен обяснява и някои нелогични на пръв поглед промени в ценностната ориентация на сините избиратели. От една страна, те устойчиво остават сред най-проевропейски ориентираните граждани, с едни от най-позитивните нагласи към САЩ и твърди противници на зависимостта на България от Русия.

Високото образование и професионализмът са сред най-тачените от тях ценности, както и търсенето на съмишленици за защита на определена кауза.

От друга страна обаче, характерният за тях допреди няколко години приоритет на свободата пред сигурността постепенно намалява в полза на избирателите на "по-младия" ГЕРБ. Засилва се афинитетът към традицията, авторитетите, лидера.

Спада общото желание за новаторство и защита на влизащия в разрез с общественото мнение индивидуален избор, което пренасочва млади избиратели към "зелени" или други подобни формации.

Увеличаването на средната възраст води и до спад в активните "създатели на мнение", което пък по логиката на "спиралата на мълчанието" ограничава каналите и средата за разпространение на "сините" идеи.

Ето защо от това дали "Синята коалиция" ще се насочи към максимализиране на ефекта от хомогенния си елитарно-консервативен профил, или ще съумее да привлече и активизира по-либералните и нетрадиционни млади поколения ще зависят нейната бъдеща социална база и електорална подкрепа.