Един свещеник, наричан съвестта на Българската църква

И ма истории, които трябва да прочетем. Има хора, чиито живот и дела би трябвало да познаваме, и не защото така е постановил някой, а заради нас самите – за да почерпим вдъхновение и сили от тях, и, за да се запитаме какво осмисля нашия живот.

Такава е историята на неврокопския митрополит Борис (Неврокоп – старото име на Гоце Делчев). История, която, ако бе претворена във филм най-вероятно би накарала мнозина да възкликнат, че подобен сценарий е абсолютно нереален.

Роден през 1888 г. в бедно семейство със светското име Вангел Разумов, митрополит Борис се превръща в един от най-почитаните и образовани български духовници. Наричат го „съвестта на Българската църква“ заради изключителната му ерудиция (владеел е свободно 13 езика) и непримиримата му борба срещу атеизма на комунистическата идеология.

Изключителните заложби на бъдещия митрополит са забелязани от самия екзарх Йосиф през 1904 г. в Цариград, който му отпуска стипендия за Цариградската духовна семинария. Той я завършва с отличие през 1910 г., а през 1915 г. завършва и Богословския факултет в Черновиц (Австрия) със степен доктор по богословие. Междувременно е посветен в монашески, иподяконски и йеродяконски чин в българската църква "Св. Стефан" в Цариград.

През 1917 г. приема йеромонашески сан, след което Св. Синод му възлага мисията да се грижи за българската колония в Будапеща. От 1924 до 1926 г. оглавява културно-просветния отдел при Св. Синод и е предстоятел на храм-паметник "Св. Александър Невски".

В периода 1926 – 1931 г. архимандрит Борис е ректор на Софийската духовна семинария, а през 1932 г. е натоварен с историческата мисия по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите приключват успешно на 22 февруари 1945 г.

На 24 март 1935 г. епископ Борис е избран за митрополит на Неврокопската епархия, където за кратък период от време успява да извърши успешно строителство на над 20 храма.

Вярвайки, че свещениците трябва да притежават в най-голяма степен и пълнота всички човешки и християнски добродетели митрополит Борис създава своеобразен морален кодекс - списък с 57 качества и добродетели , които свещениците трябва да притежават и спазват.

Той е автор и на редица статии, които макар и писани преди близо един век много точно описват едни от най-големите проблеми, пред които е изправено нашето общество днес - такива са „Кризата в душата на нашия народ“ и „Кризата в нашето училище“.

Чудният житейски път на митрополит Борис по невероятен начин е свързан със св. Димитър. Митрополитът е роден на 8 ноември и точно 60 години по-късно, на същата дата, е убит от отлъчен от църквата свещеник, при освещаването на храм, посветен на св. Димитър. Именно на тази дата – 8 ноември, по стар стил църквата отбелязва паметта на великия мъченик св. Димитър.

Знаменитият духовник е получил знак за своя предстоящ край и се е сбогувал с близките си преди да отиде да освети храма в с. Коларово, където отслужил и празнична литургия. Тогава се появява свещеника, отлъчен от църквата заради кражба на църковно имущество и по всички свидетелства доносник и шпионин на комунистите. Той поискал от митрополита да му съдейства да си възвърне свещеническия сан и след отказа му го застрелва хладнокръвно пред очите на хиляди хора. Убиецът е осъден на 7 години затвор, от които излежава 3 на лек режим, но дните му свършват в лудницата, където непрекъснато е повтарял: "Аз го убих, аз го убих..."

Митрополит Борис е погребан в църквата "Св. Богородица" в Благоевград, където въпреки страха от репресии се събират стотици благоевградчани, за да го изпратят в последния му час.

Със следните думи изключителният духовник се е съгласил да стане митрополит на Неврокопската епархия и те стоят и до днес на надгробната му плоча.: „Проясни, Господи, моята душа, за да стане достойна да бъде разпъната на Твоя кръст“.