Когато българите бяхме "Тихо, че хората ще говорят"

"Тихо, съседите да не чуят", "Не говори за това, че някой да не каже нещо", "Мълчи, че хората говорят", "Тези неща се говорят само вкъщи". Всички помним тези приказки от преди няколко десетилетия в България, когато имаше едни теми, за които не се говори, защото "хората да не кажат, че..."

Тогава ги наричахме аморални, срамни теми, а по-късно, с началото на прехода през 90-те, навлезе и думата "табу".

Кои са някои от най-разпространените табута, които бавно започнаха да си отиват, как и какво се случва днес, нека разберем заедно:

Вечната тема "секс"
Едно от най-разпространените табута определено може да се каже, че беше свързано със секса и сексуалността.

Стереотипът, живеещ в българското общество беше, че за секс не се говори, той се прави. Мълчаливо, като средство за възпроизвеждане и продължаване на рода. Нещо съвсем нормално за женените и аморално за младежта.

Е, всеки го правеше, но или никой не си признаваше, или поне не го обсъждаше на по кафе, както години по-късно започнахме да виждаме между четири приятелки по телевизията в „Сексът и градът“.

Днес сексът, удоволствието от този акт – интимен или просто в случай на моментно физическо привличане, съвсем не е табу. Не само заради „Сексът и градът“ - сериал, който всъщност със старта си става скандален и в Америка – страната на неограничените възможности. Просто защото сякаш целия свят, доскоро живял повече патриархално и морално, разбра, че няма нищо ненормално в удоволствието от секса и от това жената също да го изпитва, да се вълнува от него и да търси начини да го постигне.

Сексуалността в различните ѝ видове
Освен това докато до преди няколко десетилетия влечението към същия пол се считаше за „болест“, то днес има регистрирани десетки видове сексуалност (Вижте някои от тях с обяснения тук)

Разбира се, популярните личности – т.нар. лидери на мнение за обществото спомогнаха тези сексуалности да бъдат по-лесно приети с течение на годините, предимно в чужбина, но постепенно информацията започна да навлиза и в България.
Само си припомнете как в рамките на няколко години
Майли Сайръс заяви, че е пансексуална
Тициано Феро обяви, че е гей
А кристен Стюарт разказа, че вече излиза с момичета

Съвсем в последните години пък се разбива друг мит и друго табу, отново свързано със сексуалността, но тук повече в полово отношение.

Зачестиха откритите разкази за това как родени мъже се чувстват повече като жени и обратното. Пластичната хирургия и фармацефтичния бизнес се ориентираха към създаването на специални хормонални таблетки и пластични интервенции.

Днес трансексуални има на корицата на „Вог“

Мъже, които станаха жени, имат собствен конкурс

Дори момче и майка му смениха пола си заедно

Наркотичната зависимост
Сред големите табута и „тайни на обществото“ до преди няколко десетилетия беше и наркотичната зависимост.

Но първо – знаете ли, че навремето немските войници са получавали метамфетамини под формата на хапчета. Наркотичното "въоръжаване" е започнало през 40-те години, когато е и инвазията на Франция. Разработката е направена от фармацевтичната компания Temmler. Самият Хитлер е водил Втората Световна война постоянно на кокаин, морфин и хероин – или поне това твърду личният му лекар Теодор Морел.

Разбира се, през годините наркотиците се превръщат не в оръжие за война, а в средство за печелене на милиони, милиарди.
Наркотиците стигат и до България, но почти никой не говори за наркозависимостта в семействата си. Защото е срамно и „не за пред хората“.

Дори през 90-те години, когато групи като БТР и „Сигнал“ записват песни за наркотичната зависимост, а из медиите се говори за лечение на наркозависими, много малко хора говорят за това.

Има и негодувание от страна на местни, когато се изграждат комуни, близо до кварталите им.

Дори днес много малко от онези, които са близки до наркозависими или са наркозависими говорят за това.

Редки са случаите като Жана Бергендорф, която направи шокиращо признание и то в национален ефир, че употребата на кокаин е нанесла ужасяващи последствия върху тялото ѝ.

Едва след това признание имаше няколко по-сериозни разговора по темата из печатни, тв, радио и онлайн медии за вредата от наркотиците

Депресиите
И на последно място в този списък – депресиите. Онези душевни неразположения, които навремето са се смятали за претенция или душевна болест, за която не се говори, не се коментира и никой не бива да знае.

Още преди това - депресиите са били причина да затварят хората в лудници и да ги лекуват с медикаменти.

Едва днес симптоми като липса на апетит, загуба на интерес към заобикалящия те свят, влошена памет и понижена способност за концентрация, неспособност за взимане на решения, постоянна тъга, тревожност и комплекс за вина се смятат за признаци на депресия.

Човекът вече открито говори за депресиите, тепърва науката установява и нови видове, за да могат да бъдат лекувани адекватно.

Например следродилната депресия обикновено преминава сама с времето.

Освен това е и ясно, че все пак депресията трябва да се следи, защото може да е предвестник на друга болест.

Още по темата "Табу и стигми от 90-тте" ни очаква в новото издание на Creative Mornings с Неда Соколовска, което ще се проведе в София в петък, 31 март.