О т Родопите до Барбастро – или как един кмет остави властта, за да емигрира. За това разказва Миролюба Бенатова в поредния епизод от поредицата си по Нова ТВ.
Барбастро е 17-хилядно градче на 200 км от Барселона. Известно е с десетките винарни на световно ниво. Там се е родил и основателят на скандалния католически орден „Опус Деи”.
За българите от село Стоманово Барбастро е дом, шанс, успех, настояще и бъдеще.
Бетонът, който леят на обекти от Барбастро до Барселона е тяхната златна жила, от която успяват да осигурят стабилност на семействата си и работа на десетките дошли след тях.
Юлиян Ранчев е кмет на село Стоманово, когато му се обаждат с предложение от Испания да работи в строителството. „Аз напуснах, защото тези хора, които ме бяха избрали избягаха. Така се случи, защото бяха много малко средствата в България, макар и да си кмет“, разказва той.
„Мандатът ми беше от 2003 до 2007 г. Издигнаха ме от ДПС, случайно ме извикаха и ми казаха „ще те издигнем за кмет и ще станеш“. Доган ми обеща, че ще асфалтират пътя към селото и си удържа на обещанието.
Сега има път, но няма село.
Дойдохме през 2007 г. В България брутната ми заплата като кмет беше 332 лв. Като ми се отвори шанс да дойда в чужбина, заплатата беше 1200 – 1500 евро. Не съжалявам, че напуснах, доволен съм“, споделя Ранчев.
За семейството на бившия кмет Испания е спасение. Синът му Алекс се разболява от левкемия, когато е на 1 годинка, а днес вече няма и помен от рака на кръвта.
„Хубаво е, че се случи тук. Ако бяхме в България с неговата болест – ужас направо.
Тук всичко е безплатно и аз като съм осигурен цялото ми семейство е здравно осигурено“.
Юлиян Ранчев и съпругата му са категорични, че фактът, че са в Испания е спасил живота на детето им. „Аз в България нямаше да мога и да смогна с тази мизерна заплата, да се излекува детето“, казва бившият градоначалник.
