Кардиологът алармира: Все по-млади хора с инфаркт

З начително е паднала възрастта на българите, които получават инфаркт - все по-често пациенти са младежи на 20-25 години, което е тревожно за цялото общество, коментира пред БТА д-р Красимира Христова, кардиолог от Националната кардиологична болница и председател на Международния организационен комитет на провелия се преди седмица у нас Седми международен конгрес по сърдечно-съдови заболявания. 

Връзката между "болестите на сърцето" и храненето е много тясна,

подчертава тя.  

"Консумацията на повече въглехидрати, на мазнини и тестени изделия нарушава нормалния баланс в организма. Това води до нарушен глюкозен толеранс, до наднормено тегло, повишени триглицериди и холестерол. 

Това оформя картината на един метаболитен синдром, който е рисков фактор за сърдечно-съдова заболеваемост. Именно възпитаването на обществото към правилно хранене още от кърмаческа възраст ще помогне към намаляване на риска от диабет и затлъстяване при децата", обяснява специалистът. 

"Неинвазивната диагностика на сърдечно-съдовите заболявания е едно от недофинансираните пера от НЗОК - все още талоните за високоспециализирани дейности като ехокардиография, ядрено-магнитен резонанс и компютърна аксиална томография не достигат за пациентите - талоните са свършили още в самото начало на тримесечието. 

Здравната каса не покрива трансезофагиалната ехокардиография, стрес ехокардиографията, контрастната ехокардиография, която за доста пациенти е недостъпна като цена. 

Пациентите, които се лекуват в страните от ЕС преминават профилактично на ехокардиография, дори поради вероятността терапията, която провеждат или състоянието в което са, да е предпоставка за развитие на сърдечен проблем. 

Също така предоперативната оценка на пациентите е доста неглижирана у нас -

тя се състои в една кардиологична консултация, докато при пациенти с висок риск или голям обем на операция би трябвало да се приложи стрес ехокардиография. 

Още много примери могат да се дадат в тази посока, но по-важно е как държавните органи биха променили всичко това. Отдавна вече е ясно, че моделът на клиничните пътеки не работи и не е този начинът на лечение на пациентите", казва кардиологът. 

Българските лекарите напускат страната - това е картината в момента, но не само при кардиолозите, а при всички специалности - и така ще е в бъдеще, ако нещата не се променят в обществото, посочва още д-р Христова. 

"Наистина материалната страна е едната причина, заради която лекарите напускат, но от друга страна - това са условията на работа тук.

Понякога колегите се принудени да работят против морала си",

посочва тя. 

Трябва да се намери начин за промяна на отношението на обществото към лекарската професия, за да не бягат специалистите навън, защото в скоро време ще се наложи да си "внасяме" специалисти, смята д-р Христова. 

"Не искам да коментирам проблема със заплащането у нас и в ЕС - разликата е в пъти. Но съм била на специализация в чужбина и смея да твърдя, че българските колеги не са по-малко квалифицирани от колегите си извън България", казва още специалистът.