Канонизират жертвите на Баташкото клане

Б�г �гарите, загинали в Баташкото клане, ще бъдат канонизирани от Българската православна църква.

Церемонията ще бъде извършена на самия национален празник 3 март в храм паметника "Св. Александър Невски", реши Светият синод. Новината потвърдил за в. "Труд" Ловчанският митрополит Гавриил.

Става дума за двама свещеници и осем монахини от новоселския манастир "Света Троица" в Априлци, както и за всички безименни мъже, жени и деца, изклани в местната църквата при погрома на Априлското въстание и загинали като мъченици.

Със съставянето на жития и служби за тях се занимава създадената комисия по канонизация, в която влизат няколко митрополита и богословът доц. Павел Павлов.

Комисията обаче нямало да спре дотук с канонизациите.

След обявяването на новомъчениците от Батак, всички вярващи православни българи ще могат да ги почитат по канона, вкл. на определения в тяхна памет ден в религиозния календар - 17 май.

На този ден почитаме също св. великомъченик Николай Софийски, св. апостол Андроник от Седемдесетте апостоли и св. Стефан Цариградски.

Икона на баташките светци вече е в процес на рисуване

Синодалната комисия по принцип оценява доказателствата за святост и праведност в живота и делата на съответния член на църквата, за извършени от него чудеса, за усилена работа в полза на вярата, за мъченическа смърт в нейно име, за нетление на мощите и т.н. - всичко, на базата на което той може да бъде обявен за светец.

В случая със загиналите в Батак от комисията уточняват, че не винаги е необходимо да има сведения за свръхестествени чудеса, извършени приживе или след смъртта, а понякога светци се обявяват и без наличието на мощи.

Това е първата канонизация в Българската православна църква от 1962 г., когато патриарх Кирил обявява преподобния Паисий Хилендарски за Божи угодник по случай 200 години от написването на "История славянобългарска". Малко по-късно за светец е обявен и Софроний Врачански.

За първи път и сегашният патриарх Максим ще извърши ритуал по канонизацията.

Първият мъченик от български произход е синът на хан Омуртаг - Боян-Енравота, убит по заповед на брат си хан Маламир през 30-те години на IX век, защото отказал да се отрече от християнството.

През 1996 г. алтернативният синод канонизира дякон Игнатий - Васил Левски, а през 2002 г. обяви за светци още около 120 свещеници, убити от комунистите след 9 септември 1944 г., както и убития през юли същата година свещеник Стефан Камберов.

Българската православна църква не потвърди канонизацията.Тя отхвърля категорично и призивите за канонизация на пророчицата Ванга. 

Баташкото клане е български национален мит. Снимките и картините от заличаването на родопското градче от османците през XIX век, по време на Априлското въстание, са не само в научни издания, туристически проспекти, но и от поколения насам в учебниците по история.

То е извършено от турския башибозук, състоящ се главно от помаци от съседните села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана.

Според различни оценки, между 1750 и 5000 души от селото са избити, като българските жертви в цяла България са между 25 хил. и 40 хил.