С транната българска поговорка "Учи, мама, за да не работиш", вече може да се трансфорира в: "Учи, мама, за да работиш за много пари". Не е тайна, че за българските абитуриенти изборът на специалност в университета много често е обвързан с очаквания за висока заплата. Не всички специалности предлаат високи доходи у нас, но има и такива.
Най-високи средни доходи получават завършилите професионалните направления „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Проучване и добив на полезни изкопаеми“, „Обществено здраве“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Военно дело“, „Металургия“, „Фармация“, „Медицина“ и „Електротехника, електроника и автоматика“.
Завършилите
„Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Администрация и управление“ в Американския университет
– Благоевград, се отличават със среден месечен облагаем доход от над 3000 лева.
Софийският, Техническият и Медицинският са водещите университети в страната. Това показват данните на шестото издание на Рейтинговата система (rsvu.mon.bg) на висшите училища в България.
Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите медицина, фармация, дентална медицина и военно дело.
12-годишен гений е вече готов да следва в университет
Станфордският университет е дал на света най-много Нобелови лауреати през XXI век
Данните показват подобряване на реализацията на пазара на труда на специалистите, придобили висше образование в България през последните 5 години.
В същото време
има големи различия в средните нива на доходи,
безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление и висше училище.
Според обновените данни в системата за 2016 г. средният осигурителен доход на завършилите български висши училища нараства от 925 лв. през миналата година до 1020 лв. през настоящата, а делът на регистрираните безработни сред тях спада от 3,74% през миналата година до 3,38% през 2016 г.
Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до 23% от близо 25% година по-рано.
Най-ниско е приложението на придобитото висше образование сред завършилите Туризъм (19,29%).
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес.
