Сайтът desebg.com публикува секретна лекция на българското военно разузнаване на тема "Използване на жената в разузнаването". Документът е от 1969 г. и е бил представян пред офицерите от военното разузнаване.
"Той е един от онези архивни материали, които показват особеното внимание, което Разузнавателното управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана обръща на нежния пол в своята дейност", пише редакторът на сайта, разследващият журналист Христо Христов.
Той обещава desebg.com да публикува и други документи, посветени на ролята на съпругите на военните аташета и слушателите в Държавната шпионска академия в Москва.
За убедителност в лекцията се казва, че още в Библията е описан случай, в който жена за първи път е изпълнявала ролята на агент - хазяин на конспиративна квартира. Става въпрос за блудницата Раав. Тя е приютила през нощта двама съгледвачи, изпратени в Йерихон от заместника на Мойсей - Иисус Невин, който обсадил града.
Историята е описана в Стария завет (Исус Навин 2:1-24). Раав укрила съгледвачите на покрива под ленени снопи и не ги предала на царската стража, която проверила дома й за съмнителни лица.
Друг пример, даден в лекцията е случаят с Далила, която прелъстила непобедимия Самсон и по този начин разбрала, че силата му се крие в дългите коси. Тя го приспала, след това отрязала косите му и го предала на филистимляните, врагове на евреите, предвождани от Голиат.
В лекцията са изброени положителните качествата на жената, които й дават предимство в разузнаването. Едно от тях е по-лесното легендиране на поведението. Друго качество е хитростта, с което превъзхожда мъжа. Подчертано е, че жената е горделива, а това я прави по-амбициозна.
Според авторите на документа жената е по-склонна към приключения. Майсторството в съблазънта я прави още по-ценна.
Разбира се, поучително са изложени и отрицателните качества, сред които е откроено влюбчивостта. Посочени са случаи, при които британска агентка по време на Първата световна война се влюбила в обекта, който е трябвало да шпионира, а той бил вражески офицер.
Резултатът бил, че тя изоставила мисията и се оженила за обекта, като най-впечатляващото било, че въпреки брака споделила шпионските си дейности.
Като втори основен недостатък на жените е посочена склонността им да преувеличават чутото и видяното.
Документът съдържа подобни инструкции за възможностите, при които жената може да бъде използвана като нелегален разузнавач, както и подготовката й за извършването на подобни разузнавателни мисии.
В лекцията са дадени и конкретни примери за успешно използване на жени в разузнаването: Гертруда Бел, Сара Аружон, Йошико Момоаки, Лей-Лай, Мата Хари, Марта Рише, Анна Жданкова-Клаузен.
Сред примерите има и български - Свобода Анчева, използвана от съветското разузнаване на територията на България. Тя е родена през 1912 г. дъщеря на убит в София по време на Септемврийското въстание през 1923 г. комунист Михаил Анчев. През 1927 г. емигрира в СССР.
През 1940 г. съветското военно-морско разузнаване в Одеса я прехвърля заедно с мъжа й Гино (или Диньо) Георгиев Стойнов в Каварна под името Милка Владимирова. Задачата им била да се легализират като български граждани и да изградят нелегална резидентура.
Преди това двамата изкарали специална подготовка във Разузнавателното управление на Генералния щаб на РККА и разузнавателния отдел на щаба на Черноморския флот.
Свобода станала радистка на разузнавателната група "Дро", ръководена от мъжа й. Предавали от Добрич и Варна. Работата на българката получила висока оценка в съветското военно разузнаване. Арестувана била през февруари 1943 г., а мъжът й бил убит. Освободена била от затвора във Варна на 8 септември 1944 г.
След това работила в Министерството на пощите и съобщенията. Наградена е с орден Ленин (1966) и два пъти с орден Георги Димитрова (1970, 1983). Герой на социалистическия труд на НРБ (1973).
Верен на утвърдената практика в своя сайт, Христо Христов помества част от секретния доклад, публикуван в сборника на Комисията по досиета "Военното разузнаване при комунизма": desebg.com.
