Грамотността определя какво ще бъде обществото ни след 20 години. За да я повишим, ни трябват квалифицирани учители и равен шанс за учениците от различни социални групи. Това е мнението на експерти по повод представената преди дни статистика за нивото на функционалната грамотност от международното изследване PISA 2012, където България се нарежда на 47-мо място.
Проблемът с ниската грамотност у нас се развива с все по-застрашителни темпове през последните години, а прогнозите за бъдещето не са окуражителни. Педагогическият персонал застарява, липсват достатъчно квалифицирани и мотивирани млади преподаватели, разликите в нивото на грамотност между отделните социални групи са големи и освен това сме с един от най-ниските бюджети за образование в ЕС, алармират експертите.
Ниската грамотност и проблемите в образованието нанасят икономически, социални и финансови щети върху обществото. Влошава се качество на работната сила, спадат потреблението и плащането на данъци, понижава се жизненото равнище, а от тях следват безработица, масова бедност, криминални престъпления.
Затова образованието трябва да стане стратегически приоритет, свързан с националната сигурност на България от гледна точка на социален облик, здравеопазване, здрав политически климат, икономическо и стопанското развитие, единодушни са експертите.
Грамотността определя какво ще бъде обществото ни след 20 години
България се нарежда на 47-мо място сред 65-те изследвани страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) според резултатите от тестоветепо функционална грамотност за четене, математика и природни науки на PISA 2012. Изпреварваме Сърбия и Румъния в сравнение с миналите периоди (PISA 2009 и 2006), но по-неграмотни от нас са единствено в държави като Уругвай, Казахстан, Тайланд и латиноамериканските републики.
"Фактът, че страната ни въпреки този напредък спрямо предишните периоди е на опашката, не може да не ни тревожи", коментират от Пресцентъра на МОН.
По данни на НСИ, ако образованието се неглижира и тенденцията е такава и занапред, до 2030 г. 60% от работата сила на пазара на труда у нас ще бъде с ниско образование.
Според критериите на международното изследване образователната система е ефективна, когато добри постижения имат не само учениците от по-заможна среда, но и тези от семейства с нисък социален, икономически и културен статус. На тази база е разработен и планът за справяне с неграмотността в ЕС до 2020 г.
Все още обаче не можем да преодолеем социално-икономическия фактор в системата на българското училищно образование, отбеляза заместник-министърът на образованието Атанаска Тенева.
Обучението у нас трябва да е по-практическо
Международното изследване PIRLS, което измерва уменията за четене на 10-годишните (учениците в IV клас) отрежда на България високи постижения – 532 точки при средно 500 точки. PIRLS измерва основни умения за четене, а PISA – за тълкуване и осмисляне на съдържанието.
"Простичко казано – нашите ученици се затрудняват да прилагат знания в нова и непозната ситуация, която изисква анализ, тълкуване и осмисляне на прочетеното. Това вече е сериозен повод за размисъл. И знак, че обучението трябва да е по-практическо", така анализират
данните от пресцентъра на МОН.
Близо 50% от младите българи на възраст от 15 до 29 г. смятат, че не е нужно да запаметяваш информация, след като я има в интернет, показват данните от социологическо проучване, реализирано по проект "Пресата в условията на интернет и новите медии" с подкрепата на фонд "Научни изследвания" към МОН. Освен това над 50% от анкетираните заявяват, че не са прочели нито една книга или вестник за последните 3 г., а 14% признават, че и през живота си не го правили.
"Отделните изследвания дефинират по различен начин понятието грамотност, а и грамотността не е равна на четене на книги", коментират от МОН.
Субсидията за образование догодина е със 143 млн. лв. повече от
2013-та
За образование у нас се предвиждат 3.8% от БВП през 2014 г., или около 3 млрд. лв. Субсидията е увеличена със 143 млн. лв. спрямо 2013 г., 100 млн. лв. от които остават на разпореждане на министерството на финансите за целево финансиране. За средното образование са отделени 1.8 млрд. лв., а за висшите училища – близо 352 млн. лв.
От бранша от години настояват за бюджет за образование над средноевропейските нива и дават за пример образователната система във Финландия. В сайта на посолството е записано, че според специалистите преимущество на финландската образователна система е високата квалификация на учителите, а силата ѝ се крие в предоставянето на равни възможности на децата, независимо от тяхното социално положение.
Младите учители у нас са само 4%, голяма част от тях са слабо подготвени и немотивирани
Учителят е основният фактор за постиженията на учениците и ако в продължение на няколко последователни години нивото на преподаване е изключително високо, пропуските в обучението на децата в неравностойно положение могат да бъдат преодолени. У нас обаче младите учители в средното образование са едва 4% от преподавателския състав, пише в анализа на изследване "Училищното образование в България. Състояние и тенденции" на Института за пазарна икономика от юли 2013 г.
"Стандартите и програмите са само един от инструментите. Най-важният фактор е учителят, който ги прилага", единодушни са от МОН. "Затова основен наш приоритет е как преподавателите да бъдат по-квалифицирани, как да използват интерактивни методи и да преподават интегрирано учебно съдържание", допълват от образователното министерство.
Педагозите имат възможности да повишат квалификацията си по Националната програма "Квалификация", по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", както и чрез съвместните квалификационни курсове между МОН и посолствата на Франция, Германия, Испания, Англия и Русия.
Според председателя на Съюза на българските учители Янка Такева трябва да бъдат променени учебните планове за младите учители във ВУЗ, тъй като новите кадри често са по-слабо подготвени в сравнение с предишните поколения. Необходимо е да се обърне особено внимание на обучението по ИТ, чужди езици и възрастова психология, препоръчва тя.
Младите учители трябва да бъдат стимулирани да работят с децата от рисковите групи, нужно е да се модернизират учебните планове и методиките на преподаване, да се подобри материалната база. Наложително е освен това знанията и уменията на работната сила у нас да бъдат съобразени и с реалните потребности на бизнеса. Само така пазарът на труда може да се модернизира и икономиката ни да стане конкурентоспособна, единодушни са експертите.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!