И българчетата ги хваща по-ранен пубертет

В в ветовен план се забелязва тенденция за по-ранно настъпване на половото съзряване и няма основания да смятаме, че младите хора в България са изключение, посочва сексологът доц. Румен Бостанджиев.

Kато цяло пубертетът сега настъпва с година-две по-рано - при момичетата на 8-годишна възраст, а при момчетата - към 10 години, уточнява за БТА и доц. Евгений Генев, председател на Българската педиатрична асоциация.

Пубертетът е физиологичната и общата зрялост на организма и готовността да се размножава. Акселерация е термин, с който се означава ускореното развитие на младите поколения, забелязано в индустриалните култури още през втората половина на XX век.

Първите емоционални предпочитания и интереса към другия пол възниквали още в детската градина (нещо, което не звучи ново).

Днешните деца са и с няколко сантиметра по-високи

в сравнение със своите връстници от началото на XX век.

Според експертите децата в днешния свят имат повече информация, но по-малко знания.

През последните десетилетия акцентът все повече се прехвърля от ускореното физическо върху ускореното психическо и личностно развитие на подрастващите, предизвикано от подобрените условия за живот и присъствието на по-интензивни информационни потоци, отбелязва доц. Бостанджиев.

Същевременно по-сложните житейски и професионални роли на днешните млади хора изискват по-продължителен процес на подготовка и образование, отбелязва специалистът, според когото се

отлага възрастта, в която тези роли се поемат

Това най-ясно проличава от по-късната възраст, на която хората, най-вече в големите индустриални центрове, сключват брак и поемат родителска роля, напомня доц. Бостанджиев.

Според сексолога днешните деца получават информация за отношенията между мъжа и жената от много повече източници в сравнение с връстниците си от преди 20 години, но понякога тя е доста хаотична и объркваща за самите тях.

По-голямата свобода, с която подрастващите днес обсъждат теми, които за родителите им на тази възраст са били табу, кара някои хора да правят, според експерта,

нелепата констатация, че "децата знаят повече от родителите"

Доц. Бостанджиев подчертава, че компетентността в областта на личните отношения включва не само знания, но умения и ценностни нагласи. Според него, обаче, нерядко децата са засипани от информационна лавина, в която трудно се ориентират.

С навлизането на интернет и високите технологии можем да говорим за прекалено бързо информационно съзряване, но същевременно и за липса на базисни познание у младите - това, което преди се е наричало "обща култура", отбелязва и доц. Валери Личев, завеждащ секция "Антропологически изследвания" в Института за философски изследвания към БАН.

Според него всичко онова, което преди години е било белег за обща култура - минимум познания в областта на точните и хуманитарните науки и в изкуството, вече не е критерий за социализацията на младия човек.