Фламбура или как се „шие“ родова памет

„Черните бегълци“

Историята разказва за хора прокудени от родните им места преди много, много години. Живеели в областта Пинтос в Средна Гърция, в планинския масив Аграфа, в района на град Янина. По време на турското робство те отказали да предадат вярата и земите си и тогава Али паша от Янина ги подложил на масово клане. Така една вечер се събрали и тръгнали със стадата си оттам наникъде.

Това било толкова отдавна, че прабабата на моята прабаба още не била родена. Потънали в мъка заради тази несправедливост, хората се облекли в черно от глава до пети и изклали всички бели овце и кози в стадата си. Тръгнали да обикалят „черните бегълци” от планина на планина, от едно място на друго, да търсят тучни пасища за овцете си и препитание за себе си.

През зимата ги срещали долу към Беломорието, а през лятото търсели прохладата на Родопите, Рила, Пирин и Стара планина. Така се раждали и децата им. Появилите се на бял свят през зимата, били родом от Гърция, а летните бебета изплаквали по планинските хребети на България.

Така обикаляли със семействата и стадата си много години. Обичали живота, който водели, и го разказвали в песните, страдали го в танците. Почитали светците си и погребвали мъртвите според християнските традиции.

Труден и пълен с предизвикателства бил животът на каракачаните, но те никога не забравили своите традиии, обичаи и език. До днес празнуват, така както са го правили и техните предци.

Фламбура и каракачанската сватба

„Каракачанската сватба е един от най-важните ритуали, запазили се от миналото до днес. Продължава от петък до неделя и за всеки от дните има различни ритуали“, Коста Балездров от Сливен внимателно оправи гънките на сватбарското знаме и продължи разказа си.

„В първия ден е „прожимнята“ или месенето на тесто за погачите. Ритуалът се извършва от младо момиче с двама живи родители, наречено „прожму“, приготвят се три празнични погачи и три кравайчета, които на следващия ден ще се носят в дома на булката.

Следва ушиването на байрака (фламбура), всеки каракачанин трябва да се ожени с фламбур – символ на семейството, а след това той остава на почетно място в дома на младото семейство.

В началото на ритуала се вдяват три игли с червен конец. Байрактарят минава с всяка игла три пъти. Пръчката за байрака задължително е от шипка или розов храст – символ на здраве и сила. След това ушиването продължават жените в семейството. Най-отгоре на кръст се поставят три украсени ябълки – символ на плодородие. След като украси с червени цветя, фламбура „се дарява“ от свекървата и байрактарят със сребърни парички. (Пълният текст на „Фламбура или как се „шие“ родова памет")