Еврейско дружество построява приют през 20-те години на 19 век

В края на 20-те години на 19 век Ешкеназкото женско благотворително дружество „Подкрепа“ построява приют за възрастни хора „Тони и Лука Москович“.

Организацията е създадена през 1882 г. в София и е една от емблемите на взаимопомощта сред еврейската общност в България. Целта, която първоначално си поставя, е да подпомага с храни, дрехи и средства бедни и самотни евреи.

Дружеството бързо печели много симпатизанти. Дългогодишен председател на дружеството (1928–1939) е Тереза Груби, югославска поданица, омъжена, от заможно семейство. Според справка на Дирекция на полицията от 1938 г. тя е интелигентна, много дейна, „симпатизира на нацията си и подкрепя същата всячески материално и морално“.

Подобни са характеристиките и на другите членове на управителното тяло – съпруги от богати столични еврейски семейства, някои от тях поданички на други държави, занимават се с домакинство, активни в благотворителната дейност, предани на своята общност, без участие в българския политически живот. Сред тях са следващата председателка на дружеството Стела Кошницка, зам.-председателката Цицилия Давидова, Рашел Гликман, София Дуновиц, Лиза д-р Епелбаум, Тереза Фишер, Изабела Моше и др.

Промяна и тласък в благотворителната дейност на организацията дава дарението, направено от Лука Москович (вер. 1867 – неизв.) и съпругата му Тони. С нотариален акт от 1927 г. двамата съпрузи даряват на дружеството ценен недвижим имот в столицата. Повод за дарението е 60-годишнината на благодетеля.

Имотът се състои от две масивни здания, строени за приют и дворно място в столичния квартал „Лозенец“ на ул. „Кожух планина“. Едната сграда е със сутерен (с 11 помещения), партер (с веранда, столова, вестибюл, канцелария и 2 стаи), един етаж (с 5 помещения) и таван. Снабдена е с канализация и водопровод. Второто здание, също масивно, е едноетажно.

Общата стойност на имота към момента на дарението се изчислява на 1,5 млн. лв. Волята на дарителите е сградите да се използват като приют, в който да се приемат „бедни мъже и жени, евреи, ешкеназки израилтяни, без роднини“. Допуска се приютяването и на сефарадски евреи. Питомците на социалното заведение получават безплатно храна и грижи. Приютът да носи името „Тони и Лука Москович“.

Дружеството веднага пристъпва към изпълнение на дарителската воля. Изработен е правилник, който регламентира дейността на организацията, приема и реда в приюта. Прибират се извънредно бедни и неработоспособни възрастни хора. Първоначално те са 10–15 души, а през 30-те години на 20. век достигат 30–35 души. Условията в дома са много добри и по преценка на местното ръководство на Съюза „Обществена подкрепа“ той „с право служи като образец между старопиталищните заведения в страната“.

За своята издръжка приютът получава материалната подкрепа на общинските власти в столицата, а след влизането в сила на Наредбата закон за обществено подпомагане през 1934 г. се финансира и от държавата. Все пак главната тежест за материалното обезпечаване на дома пада върху еврейската общност.

Дружественото ръководство полага целенасочени усилия за привличане на нови членове, така че те нарастват от 205 души през 1930 г. на 312 души през 1938 г. Членският внос се превръща в съществено приходно перо – при разходи за приюта от 236 817 лв. (1938) от членски внос постъпват около 34 хил. лв. Още по-голям е делът на даренията от еврейската общност и организации. За същата 1938 г. за приюта постъпват дарения на стойност над 94 хил. лв.

По същия начин от членски внос, дарения и волни пожертвования се набират средствата и за другата основна дейност на дружеството – личното непосредствено подпомагане на бедни евреи с пари, въглища за отопление, гледане на болни.

В края на 30-те години на 20. век организацията ежегодно раздава помощи в размер между 110–250 хил. лв. Размахът на благотворителната дейност дава основание на ръководството на Софийския клон на Съюза „Обществена подкрепа“ да констатира „силно развитото чувство на самопомощ между еврейското гражданство и високото съзнание за дълг към страдащите им сънародници“.

Съгласно изискванията на Наредбата закон за обществено подпомагане (1934) дружеството членува в Софийския клон на Съюза „Обществена подкрепа“ и се включва в неговите акции.

Антиеврейското законодателство в годините на Втората световна война променя статута на всички еврейски организации с идеална цел. През 1942 г. по силата на специална Наредба на МС дружествата и организациите с нестопанска цел, в това число и благотворителните, минават в ръцете на еврейските общини, които стават собственици и на имуществата им.

Така Софийската еврейска община поема в свои ръце функциите и стопанисва имотите на всички еврейски благотворителни сдружения в града. Вероятно домът продължава да действа. Положението остава непроменено и след политическите промени на 9 септември 1944 г.

След влизането в сила на Наредбата закон за уреждане на имуществените последици от отмяната на противоеврейските закони от 2 март 1945 г. дружеството не възобновява своето съществуване. Въпреки това с решение на състав на Околийския съд в София от 11 февруари 1952 г. то е обявено за закрито в съответствие с изискванията на Закона за лицата и семейството (1949). Имуществото му остава собственост на Еврейската община в столицата, която в края на 50-те години го подарява на държавата.

Дълги години сградата на приюта се ползва за детска градина, която носи името „Ани Вентура“. С постановление на МС имотът е върнат на Организацията на евреите в България „Шалом“ през 1992 г. Като съвместен проект на Организацията и спонсорите „Американ Джойнт“, „Клейнс Конферънс“ и Министерството на труда и социалните грижи на 28 май 2000 г. на мястото на стария приют е открит новопостроения Дом за възрастни хора. Паметната плоча, поставена на входа на социалното заведение, напомня за неговата история и за дарителите.

Благотворителната дейност на Йоница Николов е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".

Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.