Той беше университетски преподавател, изследовател на българската и световната литература, литературен теоретик, художествен критик и мислител. В годините на новата ни демокрация пое и важни обществени ангажименти.
През 1992-1993 г. беше главен редактор на "Демокрация", всекидневникът на Съюза на демократичните сили.
В съболезнователно писмо, подписано от председателя на СДС Мартин Димитров, се казва: "В най-трудните години за младата българска демокрация проф.Енчо Мутафов зае ясна гражданска позиция в подкрепа на демократичните промени и помогна за утвърждаването на демократичните ценности в българското общество. Изключително ценим неговия принос за политиката на Съюза на демократичните сили и особено дейността му като главен редактор на в."Демокрация" в периода 1992-1993 г."
Проф. Енчо Мутафов е автор на десетки монографии и сборници, на книги за множество значими автори - от Захарий Стоянов до Йордан Радичков, на студии и статии за новите български поети.
Той бе и виден изкуствовед, автор на майсторски направените съпоставки в изкуството. Оставил е анализи и есета за творчеството на десетки съвременни български художници.
Роден е на 9 март 1943 г. в с. Деветак, Бургаско. Завършил славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Преподаваше в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Автор е на 16 книги, сред които "Съпоставки в изкуството", "Промяна в сетивата", "Бъди невероятен. Книга за Радичков", "Милост за нас (Статии върху културата)", "Светът, който обитаваме", "Оцеляването", "Двуизмерният човек", "Захари Стоянов и българската култура".
Автор е на "Христоматия по литературознание" и на поредицата "Българската мяра в литературата" (Идея и обща редакция).
През последните години Енчо Мутафов живееше в село Крайни дол, Дупнишко, където ще бъде погребан в събота, 20 юни.
