През 1932 г. д-р Иван Кесяков, по това време член на УС на БЧК, с писмо завещание до председателя на БАН, съобщава волята на брат си Христо и сестра си Мария Кесякови да се образува фонд "Кесяков".
За целта той депозира в БНБ 212 броя облигации (1923) с пазарна стойност 100 хил. лв. Волята на дарителите е от приходите на фонда да се дават награди за исторически трудове на български и полски език, които спомагат за опознаването на народа, както и за трудове, посветени на дейността на Михаил Чайковски.
Фонд "Кесяков" е образуван през 1932 г. Първата награда от лихвите му получава Ан. Ганчева-Зографова (1934) за превода си на произведението "Иридион" от Красински от полски на български език. Дора Габе получава награда от фонда за превод, статии и бележки върху полската култура (1936), Хр. Вакарелски – за превод на романа "Селяни" от Вл. Реймонт, а през 1942 г. наградата е присъдена на В. Геновска.
Към 1 януари 1934 г. фондът възлиза на 124 678 лв., към 1 януари 1939 г. – на 143 240 лв., към 1 януари 1946 г. – на 316 362 лв., и към 1 януари 1951 г., когато се откриват последните данни за фонда, е 346 346 лв.
На 28 декември 1938 г. Копривщенското училищно настоятелство изпраща писмо до МНП, в което съобщава за ново дарение на Кесякови за безплатна ученическа трапезария в размер на 50 хил. лв. Те подаряват и една къща (с данъчна оценка 56 хил. лв.) на гимназията в града за пансион на бедни деца.
Д-р Христо Цанчов Кесяков (20 юни 1868 – 10 януари 1934) е юрист. Роден е в Копривщица. Завършва Българската католическа гимназия в Одрин и получава висше юридическо образование в гр. Лвов. Работи като съдия в Софийския окръжен и апелативен съд. Дългогодишен кмет на Копривщица. Автор на селищни изследвания за миналото на Пловдив и Копривщица. Преводач от полски език. Умира в Пловдив.
Неговият брат д-р Иван Цанчов Кесяков (7 януари 1871 – 24 юни 1946) е лекар и общественик. Завършва Българската католическа гимназия в Одрин и медицина в Краков (1896). Специализира в чужбина анатомопатология. Работи като лекар-ординатор (1897), околийски и окръжен лекар (1900) в Пловдив. Управител на Окръжна болница във Видин (1905–1906), старши градски лекар и районен инспектор по маларията (1906–1908), дългогодишен общински съветник и кмет на Пловдив (1908–1912).
Участва в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1915–1918) като началник отделение на лазарет. Директор на Дирекцията на народното здраве (1918–1919 и 1923–1934) и автор на Закона за народното здраве, действащ през 40-те години. Член на УС (1930–1934), главен секретар (1935–1936) и подпредседател (1939–1940) на БЧК. Сътрудник, член на редколегията и редактор на медицински списания – "Летописи на Лекарския съюз в България" и др. Умира в София.
Сестра им Мария Кесякова (23 април 1875 – 1959) е учителка. Завършва Пловдивската девическа гимназия. Учителства в Копривщица и Пловдив. През целия си живот се занимава с благотворителна дейност. Умира в Пловдив.
Благотворителната дейност на Фонд "Кесякови" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!